В Стрелча стартира новият археологически сезон. Научен ръководител на проучванията е доц. д- р Алексей Гоцев от Националния археологически институт, със заместник Николета Петкова, докторант в Югозападен университет „Неофит Рилски”. В екипа тази година са включени доц. Деян Вангелов- геолог и доц. Алексей Стоев- археоастроном от Стара Загора.

Обект на разкопките е местността Скумсале край Стрелча. Обектът  представлява скален комплекс от I хил. пр. н. е. и се намира на 7 километра от града. Основните цели на проучванията са определяне характера и хронологията на обекта чрез археологически разкопки.

 Скалният комплекс е съставен от откоси от естествени образувания, върху които има следи от човешка дейност. Учените предполагат, че обектът има култово значение и представлява светилище с големи размери. Първоначалните наблюдения сочат, че датира от 3- 2 в. пр.н.е. Учените ще търсят отговор на въпросите от кога точно са  следите от хора и какво е предназначението на обекта.

 Екипът от учени през 2011 година извърши проучване на трите местности - Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча.

Тази година Кметът на общината Иван Евстатиев осигури средства от бюджета за подпомагане на разкопките. Общината покрива нощувките, транспорта и материалите, необходими за осъществяване на дейността. Намерените артефакти ще бъдат експонирани в Историческия музей в Стрелча.

Учените предполагат, че скалните образувания са свързани с небесни явления. Например в местността Качулата обектите са подредени така, че точно на 22 юни - деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.

Археологическият обект Скумсале е разположен на една права линия с Кулата и Качулата. Обектът представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300 м, широчина 600 м, който се състои от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи (масиви или скални откоси), които се издигат и доминират над околния терен. Местността има данни за човешко присъствие през четвърти век и през втори век преди Христа, което според учените показва, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000 г. и на две епохи.