Тъй като Еньовден се пада в неделя, етнографите от Етнографската експозиция към Историческия музей в Пазарджик използваха последния работен ден от седмицата, за да пресъздадат обичая – набраха билки и сплетоха Еньовски венци за здраве на всички.

Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за славяните и траките. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата.

Според преданията на този ден Еньо тръгва да търси зимата. Народните вярвания разказват, че нощта преди празника звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.
Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.


Снимка: РИМ-Пазарджик