С масовото посещение на лобното място на Алеко от туристи от цялата страна възниква идеята за построяването на нов паметник. По инициатива на туристическо дружество “Белмекен” – Пазарджик, на 7 декември 1929 г. в града е учреден комитет за построяване паметник на Алеко Константинов на лобното му място, а по-късното решение е мястото да бъде на остров “Свобода” в Пазарджик. Седалището на комитета е в градовете Пазарджик и Пещера. Ръководството е в състав: председател Георги Бързанов – прокурор от Пазарджик, подпредседател – Костадин Стайков – адвокат от Пещера и секретар-касиер: Димитър Донев от Пазарджик.
Бавно, но сигурно започва набирането на средства от лотарии, вечеринки, балове, продажба на еделвайси и други начини и форми на благотворителност. С решение от 13 юли 1935 г., Общинският съвет на Пазарджик дарява място на градския остров “Свобода” за построяване паметник на Алеко Константинов. Основният камък е положен на 10 май 1936 г. в 11 часа с тържествена церемония и в присъствието на гражданството. Според инициаторите, посланието на паметника е да се изрази почитта на населението и да се събуди стремеж у младите към идеите на писателя.
Одобрен е проектът на архитект Костадин Мумджиев от Пазарджик, прегледан от комисия и в конкуренция с още няколко проекта от страната. Архитект Мумджиев приема безвъзмездно поръчението.
Обликът на паметника е изпълнен с дълбок смисъл, известен на малцина. Паметникът се състои от няколко части. Планинска пътека води до висок обелиск, олицетворяващ недостигнатите, забили се във висините любими върхове на Алеко. Извитата стена символизира планината, а пейката в основата й откъм южната страна е място за отмора на туриста, насочил поглед към сините Славееви гори и лобното място на Алеко. Барелефът на Алеко, поставен на обелиска, е ориентиран към Родопите и лобното място. В основата на обелиска има жардениера за цветя, а около паметника – градинка. Стълбището, околовръстният цокъл и облицовката са от чер камък, докаран от Бошулската кариера, а с бял врачански камък е облицован целият паметник. Барелефът на Алеко е изработен от скулптора проф. Михаил Паращук. Отливането от бронз и патинирането на барелефа е извършено от леярите Котеви.
Паметникът е открит на 23 май 1937 г. от министъра на вътрешните работи и народното здраве Красновски по повод 40-годишнината от смъртта на писателя. Поканени са туристи от цялата страна и интелигенцията. Студентството е организирано от пазарджишката студентска дружба “Константин Величков”, която  посреща колеги от цялата страна.  Програмата на тържествата е:
“22 май – посрещане на гостите. Паметна вечер за Алеко и другарска вечер.
23 май – 10 часа преди обяд – манифестация из града; освещаване и откриване на паметника. След обяд – излет до лобното място и отслужване на панихида.”
Поканени са всички държавни институции, културно-просветни организации, военните от 27-ми Чепински полк, Пловдивския митрополит Максим, кмета на Свищов, свищовската дружба в София, кмета на Пещера и други.

    Като четвърто поколение със здрави пазарджишки корени, аз се гордея с историята на моя град. Уважението на моите предци към паметта и делото на Щастливеца се е предало и на мен. Всяка разходка до остров “Свобода” завършва пред паметника на Алеко, който и днес ми напомня за най-известния антигерой в българската литература Бай Ганьо и борбата с Ганьовщината, която така добре вирее и днес... Остава вярата, че утрешният ден ще бъде по-мъдър от днешния. Красивият паметник и обновеният остров ми дават това усещане.


Мариана Керезова, гл. експерт
Държавен архив - Пазарджик