За ковид случаи от първо лице единствено число не исках да пиша, не исках да имам този опит, но… не ме подмина. Тъжен опит. Тъжен опит, който имат много мои познати вече. За броени дни, само докато науча, че някой е болен, и той си отива. Ще им спестя имената, заради близките им – не съм взела съгласието им да пиша по случаите, но заради неработещата система това не трябва да останат просто няколко умрели с ковид.

Системата, ако въобще я има, е скапана! Каква ти система! Какви ти медицински протоколи!

Какви са фактите – единият болен, нека е Иван по име, се разболява миналата седмица, ходи при личния лекар, изпратен е при пулмолог, назначено му е лечение, но без PCR тест – така е преценил докторът, но болният се влошава отведнъж, ама в събота и неделя PCR тестове не се правят, за два дена състоянието му рязко се променя, сатурацията му пада под 50, трябва да бъде приет в болница, ама няма  резултат от PCR и лекарите не могат да го вкарат в ковид отделение, без да е показал, че е положителен, защото можело да си е просто някаква пневмония. Ама и в друго отделение не може да влезе, защото имал симптоми за ковид и така цял ден в понеделник – този понеделник, 9 ноември. След хиляди обаждания от страна на работодателя му, който се опитва всячески да съдейства, най-сетне е настанен в МБАЛ – Пазарджик, следва вземане на PCR и чакане на резултат …. Иван не дочака резултата си от PCR теста. И другият болен така… И за да не мислите, че си съчинявам, ще споделя откъде го знам – и двамата работят в РАИС. Двама души, които си отидоха заради това, че се влошиха в почивните дни. И оставиха сами завинаги малки деца и съпруги, оставиха самотни родители…

Не можеше ли тези хора навреме да имат резултат от PCR тест, колко икономиса държавата от тестовете им? Защо личните лекари или специалистите да не могат с едно обаждане до Спешна помощ да изяснят, че тези хора са за приемане, а се налага близките им да ги разкарват с коли от ОПЛ до пулмолог и до Спешното и пак обратно - така няколко дена.

Сутрин пред Спешното прилича на митинг – близки карат болните за прием. Цяло лято можеше да се разпише график – при толкова болни се отваря еди-кое си отделение в еди-коя си болница, при толкова болни – еди-коя си болница става ковид болница. Ковид ни даде отсрочка цяло лято и една дълга спокойна есен… Загубено време, а сега губим близки и приятели!

Лекарите не са всесилни. Те са на ръба на изтощението. И сега единствено трябва да лекуват! Ама и скапаната система да оправят, кой, ако не те! Трябва да посочат пропуските, трябва да намерят решенията и да ги кажат на онези отгоре. А управляващите един път завинаги да вземат да чуят всички, които са на първа линия. Но държавата създаде система, в която лекарите да не лекуват, а да мислят за пътеки! Е, сега виждаме резултатът – пътеките Ви, господа управляващи от системата на здравеопазването, водят към края на града, в най-тихия парк, на Добровнишко шосе, откъдето част от отиващите натам никога не се връщат.  

Катя Бузник