Днес Етнографски музей - Пазарджик, Клуб на учителите пенсионери - Пазарджик, Читалище "Пробуда" - Пазарджик празнуваха заедно Еньовден. Предлагаме Ви споделеното и написаното по повод на празника от Зорница Баракова - секретар на Читалище "Пробуда" – Пазарджик.

Родопско биле от района на Батак беше набрала Мария Йорданова, уредник на Етнографски музей - Пазарджик, и заедно с колегата си Венцислав Ангелов бяха своеобразни домакини на ритуала по връзване на лична китка с биле и червен конец и изплитане на арка - венец за Еньовден.

Цветанка Иванова - председател на Читалище "Пробуда" - Пазарджик и председател на Клуба на учителите пенсионери - Пазарджик, разказа с вълнение за магичността на този ден, втъкал в себе си орфеевата мистичност на древните ни предци да посрещат първия лъч на изгрев Слънце., богомилската лечителска практика на Боян Мага и Василий Врач за бране на билки по роса точно на най-дългия ден в годината, християнската традиция, почитаща днес Свети Йоан Предтеча.

Петко Генуров - председател на литературен клуб "Алеко Константинов" към Читалище "Христо Ботев" - Пазарджик, сподели за силата на еньовденската китка, която набрал преди години над Велинград - донесъл я вкъщи и цяла седмица не могъл да спи от силния аромат и омая на билките.

Зорница Баракова, секретар на Читалище "Пробуда" - Пазарджик поздрави присъстващите с авторски стих, роден специално от силата и енергиятя на празника:
Еньовден изгря.

На изгрева в красива ранина
да ни целуне лятно ново слънце с топлина!

Да стъпим боси по свежата трева -
нозете да измием с бисери свещени на чистата роса.

Със звънък смях да се търколим по живата земя
и върнем спомена от детството на заранта.

Вълнение любовно да трепка в чудните слова
и сладка радост да изпълва влюбените ни сърца.

Венецът да завием от билето омайно и прелестни цветя.

По-китни от русалки да греем в утринта.

Да наречем с мечти мълчаната вода!
А самодиви млади на слънцето да занесат желаните слова!

Благословен живот да вдишаме от днес с песента!
Поклонът си поднасяме пред теб, Земя

Под сплетения венец от жълто еньовче, жълт кантарион, липа, родопска очанка, смрадлика, смокинови листа, бръшлян, валериана, бял равнец, лайка, орехови листа, окъпани в мълчана вода, държан от здрави мъжки десници, минахме от запад на изток, както ни упътиха за вярната посока етнолозите Мария и Венци. Точно под венеца в съкровено мигновение на връзка с божественото в нас и около нас нарекохме само едно желание, за да бъде.

Празникът завърши с питка и шарена сол - да споделим общата благословена трапеза, да отнесем вкъщи личната си лечебна еньовденска китка от омайно биле, магията на споделената красота да почетем цветята, слънцето (огъня), водата, въздуха, земята - четирите природни стихии, от които сме изтъкани, и радостта да бъдем заедно с блага дума и светли мисли.

Днес в домовете ни нека ухае на поле, на биле, на цветя, на трева, на планина. Да донесем природата вкъщи с енергиите на еньовденските билки.
Мащерка - окриляваща мечтите.
Риган - аметистово омиротворяващ.
Бял равнец - горчивото на живота.
Жълт кантарион - тръпнещата жилка на деня.
Маточина - аромата на здравето.

Автор: Зорница Баракова,
секретар на Читалище "Пробуда" - Пазарджик