Началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ-Пазарджик д-р Димитър Иванов беше сред първите медици в Пазарджик, които се разболяха от SARS- CoV- 2. В интервю, публикувано на интернет страницата на болницата, той признава, че е имало момент, в който се е почувствал уплашен за живота си. Заболелите от коронавирус обаче не са болни от чума и отношението към тях не трябва да бъде такова, смята той. Предлагаме Ви цялото интервю с д-р Иванов:

-Бяхте ли от хората, които не вярват в съществуването на този вирус преди личната ви среща с него?

-Никога не съм се съмнявал, че това ще бъде болест, която ще обхване света. Още от самото начало след откриването на вируса в Ухан се информирах за разрастването на епидемията. И след първите една-две седмици, след като започна да се разпространява, бях убеден за себе си, че това ще бъде пандемия.
Непонятни са ми нагласите на част от обществото и неверието на хората в несъществуването на тази болест. Аз през живота си не съм срещал случай на ебола, но знам, че такава болест съществува и отнема човешки животи.

-С какви симптоми започна заболяването при вас?

- Бях на нощно дежурство в Интензивно отделение. Късно вечерта усетих, че имам висока температура. Измерих я и се оказа над 39 градуса. Започнах и да кашлям и тежко изкарах дежурството.

- Имахте ли съмнения, че се касае за коронавирус?

 - Допуснах и тази възможност. Нямах обаче ясно изразени първоначални признаци за разболяване. Няколко дни преди да вдигна температура, имах главоболие, бях малко по-изморен и с това се изчерпаха симптомите ми по време на инкубационния период. След нощното дежурство, когато се почувствах зле, съвместно се тествахме с колегите в отделението.

-Как разбрахте, че сте заразен с COVID-19 ?

-Съобщиха ми колеги по телефона, че пробата ми е положителна.

-Как го приехте ?

-Както се приема новината, че си болен от грип или варицела, а не като съобщение, че си болен от чума.

-Бяхте ли изплашен като ви съобщиха, че пробата ви за COVID-19 е положителна?

-Не съм бил изплашен. В един момент си признавам, че бях доста притеснен как ще протече заболяването при семейството ми.

-Според вас заразяването от пациент в Интензивното отделение ли е станало?

-Много е вероятно, но не мога да съм категоричен. Възможно е да съм се заразил и на улицата или в магазина. Навсякъде, където човек се среща с други хора, е възможно някой да му предаде вируса. Не мога да обвинявам някой, че ме е заразил. Просто се случи.

-Как се лекувахте?

-Лекувах се с антибиотик, който си назначих. Разбира се, консултирах се за лечението си с колеги от града и страната, които много ми помогнаха. Пиех високи дози витамин С, Селен, Цинк, секретолитици, инжектирах си подкожно антикоагулант. Пиех много течности. Липсваше ми апетит. За две седмици отслабнах с 5 кг.

-Как протече заболяването при вас?

- Не протече като всеки вирус. Мога да кажа, че при мен заболяването беше от леко към средно тежко. Не като обичайните инфекции. На четвъртия- петия ден усетих, че нямам подобрение, както обикновено протичат вирусните заболявания при мен. Тогава се замислих, че може да се влоша. Седем – осем дни доминираше астено-адинамия,субфебрилитет, бодежи в гърдите и суха, мъчителна кашлица. Тя постепенно намаля, но продължи около две седмици.

-Съпругата и детето ви също се заразиха. При тях как премина заболяването?

-За щастие, при тях заболяването протече по-леко и премина само с няколкодневен субфебрилитет и отпадналост.

-Как успяхте да се справите с това изпитание?

-Много ми помагаше това, че всеки ден се чувах по телефона с колеги. Много ми помогна и това, че семейството ми беше в добро състояние и преболедува по-леко. Можех да разчитам на подкрепата и на брат ми, снаха ми и майка ми. Това ми даде сили. Чувахме се всеки ден и с директора на болницата д-р Темнилов. Той се интересуваше за моето състояние и това на другите болни колеги, които бяха под карантина и искаше да ни помогне. Питаше с какво болницата може да ни бъде полезна. Оказа сериозна подкрепа на нас, които се лекуваме, както и на колегите, които останаха здрави, и така с общи усилия спасиха Интензивно отделение.

 -28 дни изолация с какво ги запълнихте?

-15 дни бях болен. Една седмица останах на легло. Не ми беше нито до книги, нито до филми. На шестнайстия ден усетих , че силите ми започват да се връщат и лека-полека започнах да се възстановявам. Имах повече време за семейството и детето ми. Аз обичам много игрите с моя син. Това, че всички бяхме вече добре и преминахме през това изпитание, за мен беше изключително важно.

-Имаше ли моменти, в които страхът от неизвестното да надделяваше?

-Да, имаше такъв момент, в който не бях наясно какво ще се случи в живота ми. Не знаех накъде ще тръгне болестта.

-Общо 14 медици от Интензивно отделение дадоха положителни проби за COVID-19. Лично за вас успяхте ли да намерите обяснение как се случи това заразяване въпреки предпазните средства, които използвахте?

-Знам, че много хора си задават този въпрос. Медицинският персонал може да се зарази, въпреки че лично ние използваме много добри предпазни средства и ръководството на болницата ни беше снабдило с всичко необходимо и в достатъчни количества. По света има огромен брой заразени медицински работници, включително има и смъртни случаи. Независимо от предпазните средства, които се използват, медицинският персонал е подложен на най-висок риск от заразяване, тъй като се среща с болни хора, които имат много голям вирусен товар. Т.е. тези пациенти са изключително опасни за околните и лесно предават вируса. Грешки при обличането и събличането на предпазните облекла винаги могат да се допуснат, особено когато си изморен. Нека не забравяме и, че потокът от неясни и потенциално заразени с коронавирус пациенти към болницата е голям и непрекъснат.

- Как премина заболяването при другите ваши колеги, които също се заразиха?

-При някои заболяването премина по-леко, при други както при мен. Двама от заразените се наложи да влязат в различни болници с двустранни пневмонии. Всички обаче успяха да се възстановят и повечето от тях се върнаха на работа.

-Промени ли се отношението на хората към вас?

- Получих много внимание и подкрепа от приятели, колеги от болницата, състуденти, съседи. Много хора ми се обадиха да ми пожелаят по-бързо оздравяване, предложиха помощ. Това го почувствах и като признание за работата ми през годините в този град.

-Кога се върнахте на работа?

След изтичането на 28-дневната карантина отново си направихме тестове на семейството и след отрицателен PCR се върнах на работа в началото на месец юни. Поех за 1 месец Ковид реанимацията в болницата. Изпитвах голямо желание отново да мога да помагам на пациентите.

- Не се ли страхувате вече от вируса?

- Аз и преди не съм се страхувал точно от коронавируса. Страхувал съм се, колкото от друго заболяване. Всяко човешко същество го е страх от болести.

- Какво е мнението ви за тази болест, след като се сблъскахте с вируса и лично и като лекар?

- Няма „невинна“ и „лека“ болест и не мога да кажа, че това е най-опасната болест на света, но е непредсказуема болест, която все още не е изучена. Това крие много неизвестности и ни задължава да бъдем нащрек.

-Чувствате ли се на моменти безсилен пред заболяването?

-Пред всички болести в напреднала фаза, когато вече не мога да помогна на пациента, се чувствам безсилен и тъжен.

-Промени ли ви COVID-19?

-Да,мисля, че ме промени. Имаше момент, в който бях уплашен за живота си. Това е чувство, което не бях изпитвал досега.

-Кога смятате, че ще успеем да се справим с този вирус?

-Не смятам, че този вирус ще изчезне. Трябва да прием, че той вече е част от нашия живот. Когато имаме ваксина или лекарство подобно на Тамифлу може би ще представлява по-малка опасност за живота на хората.