Макар и на разстояние един от друг, спазвайки пандемичното изискване от 1,5 метра, събралите се снощи в Лапидариума на Историческия музей в Пазарджик бяха достатъчно близко и си бяха достатъчно близки, духовно близки, за да споделят това, което ги доведе – почитта към пазарджишките творци и дейци на културата, които вече не са между живите. А поводът беше най-новата книга на Георги К. Спасов „Познавах ги“.

Авторът започна представянето ѝ с цитат от стихотворението „Монолог“ на Стефан Йотов:

„И в забравата на дните бавно
ще потъва моето лице…“

Написани преди 40 години, тези стихове на Стефан Йотов са тъжно прозрение за времето на чезнещите спомени, на тихата и безпощадна забрава…за някога, за някои. Ето защо, струва ми се, трябва да се опитваме да си припомняме – не само заради нас самите, които също пътуваме към „забравата на дните“, а и заради повелята на паметта, без която сме никои – личности и събития, които може да не изглеждат значителни в талвега на времето, но са брънки от него, без които то не може да бъде напълно разбрано.

Георги К. Спасов сподели, че това усещане и този дълг са го водели към идеята за поредицата 12 очерци, писани в продължение на 6 месеца и публикувани в ПА медия периодично. Екипът ни му благодари за доверието и честта нашите читатели да бъдат сред първите, които имаха възможността да прочетат очерците преди издаването на самата книга. В нея са включени биографични очерци за Атанас Иванов, Георги Балабанов, Георги Стоянов-Бигор, Иван Виранов-Вихренски, Иван Енев, Иван Павлов, Константин Генчев, Петър Змийчаров, Стефан Димов, Стефан Йотов, Тодор Биков и Наум Лабковски. Всички те имат своя принос към духовното и културно извисяване на Пазарджик. „Това е книгата, която ми достави едно по-особено удовлетворение от писането“, сподели авторът.

Сред присъстващите на обявеното като среща-възпоменание културно събитие присъстваха съпругите на двама от творците, за които е писал авторът – Елена Енева и Нина Димова. Те с нескрито вълнение благодариха на Георги К. Спасов за уважението и почитта към близките им и въобще към творците и културните дейци. 

Нина Димова откри нещо символично в датата на представянето на книгата – един ден след 2 юни, когато почитаме паметта на загиналите за свободата на България и точно преди Задушница. „Задушница, както не само в Елин-Пелиновия разказ, е ден, в който си спомняме за мъртвите, но и ден, в който спасяваме душите на живите. В това книжно тяло, което днес държим в ръцете си, е облечен споменът за тях и днес е ден, в който можем да почетем тези, които са дали своя принос за развитието на града ни, посветили са своя интелектуален устрем, за да бъде градът ни по-успешен и по-културен. Затова съм благодарна на Георги К. Спасов, който ни даде възможност да си спомним за тези, които са допринесли за развитието на нашия град и най-вече за неговото духовно израстване“, сподели Нина Димова.

След като благодари на Община Пазарджик за подкрепата за издаването на книгата, Георги К. Спасов подари екземпляр от изданието на всички присъстващи.

На снимката: Елена Енева чете стихотворение на своя съпруг

На снимката: Нина Димова
















Катя Бузник