Ген. Ганев – командир на 16 пех. дивизия 

Ген. Ганев – командир на 16 пех. дивизия    Успешното провеждане на Дравската операция преди 75 години проваля настъпателните планове на войските на Третия райх в района на Нагятад-Хересне в опита им да създадат предмостие на северния бряг на река Драва. Това спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася за бойния престиж на Първа българска армия с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев, задачата на която е отбрана на северния бряг на р. Драва.

              Документални свидетелства за хода на боевете от януари до май 1945 г., са съхранени в личния фонд на Тодор Константинов Русинов (1911–1988)1, капитан и помощник-командир на поделение 46610 в състава на 16-та пехотна дивизия с командир ген. майор Цоньо Ганев.  В „Отчет за дейността на 16 дивиз. инж. щурмова дружина от началото до края на войната срещу Германия. II фаза” за дните на Дравската операция четем:

„... 19 март. Съгласно заповедта по дивизията, което уреждаше действията за през този ден, трябваше още през нощта да се овладее чифлика Гшехи от 58 пех. полк, а канала Фекетевиз да се форсира от 59 пех. полк. Задачата на дружината остана почти същата – да съдейства на 59 пех. полк при форсирането на канала и веднага, след осигуряване на необходимото предмостие от същия полк, да почне постройката на един козлови щатен мост и един такъв с подръчни материали за товари до 40 тона.

Противникът през цялата нощ на 18 срещу 19.III. държа селото под своя минен огън, но не можа да попречи на подготвителните работи по постройката на мостовете.

58 пех. полк в 2 часа на 19.III. с нощна атака овладя чифлика Гшехи и се затвърди в него.
.... Преди разсъмване, обаче, пионерните взводове можаха да прехвърлят канала южно от селото в пътеката на малки гумени лодки, по които почнаха да преминават предните поделения на 59 пех. полк. ... Едновремено с това, към 6 часа, когато предните поделения на 59 пех. полк бяха прехвърлени на южния бряг на канала, мостовата рота започна на около 20 метра западно от пътеката с гумени лодки постройката на един усилен козлови мост с щатна материална част и друг на клетки (реякове)... Мостовете с дължина 19-20 метра бяха завършени: козловия – в 9 часа, а тоя на клетки – в 10 часа.

Настъплението на дивизията продължи и завърши към 12 часа, когато бе достигнат и зает северния браг на р. Драва.

По това време последва нареждане дивизията да премине към отбрана на северния бряг на реката Драва и да влезе в подчинение на командира на Четвърти Български корпус...
С това бяха приключени действията по ликвидирането на противниковото предмостие, северно от Дол. Михолец, при които частите на дивизията след 8 дневни кървави усилия възстановиха напълно накърнената отбрана на крайния ляв фланг на Първа Българска армия.
В тия боеве дружината получи бойното си кръщение и се прояви като напълно боеспособна част.

Загубите в оръжие и хора бяха значителни. Пион. щурмовите взводове, придадени към 57 и 59 пех. полкове бяха използвани от последните като пехота за атака на бързо укрепени позиции и за бой в населените места и дадоха много големи загуби – около 50% от личния им състав бе излезъл от строя. Също големи загуби понесе и взвода, който придружаваше Руските щурмови оръдия, съдействащи на атаката на чифлика Седен на 13.III...”

Из „Отчет за дейността на 16 дивиз. инж. щурмова дружина от началото до края на войната срещу Германия. II фаза”

В славната Дравска епопея загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500. Поклон пред паметта на загиналите български войници!
 
Ненка Иванова
Държавен архив – Пазарджик

1 Тодор Русинов е роден на 21 ян. 1912 г. в Пазарджик. Негов баща е Константин Русинов – Червеният поп. Учи в Пазарджик и Юридическия факултет на СУ (1931-1933). Член на БКП. За участие в демонстрация против преврата на 19 май 1934 г., организиран от политическия кръг “Звено” и Военния съюз, е въдворен от София в Пазарджик. През периода 1934 до 1943 г. работи в Пазарджишката партийна организация. Взема участие във  Втората световна война като капитан – помощник-командир. От 1945 до март 1948 г. е организатор при Околийския читалищен съвет в Пазарджик, а по-късно завеждащ отдел “Политическа просвета и културна дейност” при ОК на Отечествения фронт. Председател на ОК на ОФ и член на бюрото на ОК на БКП, от 1951 г. – окръжен кореспондент на в. “Отечествен фронт” в Пловдив. Включва се в обществения и културния живот на Пазарджик, преди и след 1944 г. Активен член на читалище “Виделина” в Пазарджик още през ученическите си години. Работи за създаването на детска библиотека към читалището. След 1944 г. участва в читалищни инициативи, оказва помощ за културното развитие на читалище “Виделина” и за укрепване на връзките му с други читалища в бившата околия. С протокол от заседание на ОК на ОФ – Пазарджик на 13 окт. 1962 г. е награден с орден “Кирил и Методий” ІІ степен като активен читалищен деец. Умира на 12 ян. 1988 г. в София.