Писателят Румен Белчев е носителят на Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев” на Община Пазарджик. Наградата бе връчена на официална церемония в ХГ „Станислав Доспевски” от кмета на общината г-н Тодор Попов.
Румен Белчев е роден на 12 февруари 1953 г. в Бургас. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. В „Стършел” работи от 1978 г. Автор е на книгите „Кучета без село” (заедно със Сергей Трайков), „Часът на музите”, „Буре бира”, „Чрез светло пиво – към светло бъдеще”, „Топ идиот”, „Сатириците“. Идеолог и създател на Бирената партия в България. От 1993 г. – управител на „Стършел” ООД.
За участие в съпътстващия конкурс за автори от пазарджишка област бяха наградени Гергана Бенева, Владимир Симонов, Александър Йотов, Иван Върбанов, Тодор Каракашев, Михаил Тодоров и художникът Славчо Славчев.

Младен Влашки: Мотиви за моя избор измежду номинираните за националната награда за хумор и сатира  „Райко Алексиев“ през 2020г.
Райко Алексиев е изключителна фигура в българската културна история не само с таланта си, но и с комплексността на своите занимания, насочени като цяло в отстояването на една категорична гражданска позиция в полза на разума и на българския народ.
Румен Белчев е не само журналист, фейлетонист, сатирик и автор на книги. На неговите усилия като редактор и издател се дължи в голяма степен и дългогодишният живот на вестник „Стръшел“, който се е превърнал в един вид обществена институция. Също както „Щурец“-ът на Райко Алексиев.
Рубриката на Румен Белчев „РазПЕЧАТосване“ е сериозен и траен коректив за българските граждани в общуването им с печатните медии. В един модерен свят, осветляването на масово манипулиращата глупост, която води до разрастване на глупостта до  преобладаващо естество за обществото, е не само трудна и неблагодарна задача, която изисква много кураж, но и сериозна обществено отговорна позиция. Точно както Райко Алексиев осмива онова, което „е вредно за народа“.
Румен Белчев е не само оперативен сатирик, но и продължител и представител у нас на една голяма традиция в европейската литература, която тръгва от Средновековието – литературата за глупостта. Книгата му „Топ идиот“ (1998) е специфичен български прочит по темата, свързан с новите времена у нас след 1989. Практика, която се родее с книги като „Хорски уста“ (1937) и „Клюката“ (1935) на Райко Алексиев.
Това са поне три мотива ( а бих могъл да приведа и повече) за моята преценка, която откроява фигурата на Румен Белчев от всички номинирани, достойни в качествата си, кандидати като автор с гражданска позиция и практика най-съзвучна с дейността и духа на Райко Алексиев.
Младен Влашки, литературен критк, член на комисията