Развълнувано жужаща многобройна група хора,пред входа на камерната зала на галерия "Г.Машев", привлече любопитството ми този вторник. Ученици, родители, преподаватели от ЕГ "Бертолт Брехт" се тълпяха с нетърпение да надзърнат вътре и  заличката се "пръскаше по шевовете", а по стените и висяха неголeми картини.
  С младежка дързост и много плам  ученичката в последен клас на езиковата ни гимназия, Десислава Йорданова, е организирала експозицията си и смело показва на обществото таланта и уменията си. Може би защото самата тя е необикновено красива и очите и греят запленяващо, повече от десет рисунки са на различни цветяq изпълнени в прецизна графична или акрилна техника. Маниерът и напомня за  изяществото на китайските или японските гравюри - ясен и точен щрих, нежен цвят и топлота на излъчването.Личи си любовта, с която са сътворявани картините и усета за релистичност, вече рядкост при  доста художници.
  Друга група са акрилните изображения на разцъфнали дървета, контрастиращи с моливно-маркерните изпълнения, тип "Татоо" на дракони или фантазни композиции. Силно впечатляват двете азиатски "Мандали", плод на упорита и дълга работа, която само човек, опитал такава тема, може да оцени адекватно.
  В разговор Деси сподели за интереса си към рисуването, започнал от 10 годишната и възраст, също че начален тласък за художествени занимания е получила от преподавателката си в Батак  Иванка Домусчиева. С различните стилове в изкуствата пък  я е запознала г-жа Перничева в гимназията. Естествено тя говори за учителите си  с благодарност и признателност, а те се гордеят с плода на труда си.
  Бъдещето си младата художничка вижда в доусвояването на западни езици и висше обучение в областта на "Комуникационен менижмънт" и "Графичен дизайн". Съдейки по показаните до тук способности, мисля, че успехът и предстои.
  Залата вече се поизпразни от фенове на Десиното изкуство и тя с усмивка изпращаше последните, а от стените грееха творбите и - спокойни, чисти, добронамерени. Желаещите биха могли да им се порадват до края на февруари, а защо не и да отнесат някои в домовете си?

Д-р Станимир Куюмджиев