На 05.11.2019 г. (вторник) от 17.00 часа в малкия салон на читалище “Виделина – 1862 г.” в Пазарджик ще бъде представена дигиталната изложба по документи и снимки от личния фонд на проф. д-р Атанас Божков. Изложбата, организирана от  Държавен архив, Народно читалище “Виделина – 1862 г.” и Община Пазарджик, е посветена на 90-годишнината от рождението на един от най-изтъкнатите изследователи на българското изобразително изкуство и негов популяризатор в световен мащаб проф. д-р Атанас Божков.

Дигиталната изложба дава представа за основни моменти от неговата служебна, преподавателска, научна и обществена дейност, съобщиха от Държавен архив - Пазарджик. Като един от основателите на катедра “История на изкуството” в Художествената академия в София, той е преподавал на повече от 15 випуска изкуствоведи и на 23 випуска художници. Трудовете на професор д-р Атанас Божков са издадени в повече от 12 държави по света, на повече от десет езика. Автор е на стотици научни студии, статии, рецензии. Приятел на художници от различни поколения професорът написва монографии за Александър Мутафов, Данаил Дечев, Никола Танев, Илия Бешков, Веселин Стайков, Ненко Балкански и други, както и за своя приятел, големия български оперен певец Борис Христов. Книгите му, посветени на българското изкуство в различни периоди от неговото развитие също трудно могат да се изброят: “Българска художествена академия”, “Българско изобразително изкуство”, “Българска историческа живопис”, “Тревненската живописна школа”, “Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица”, “Художественото наследство на манастира “Зограф” (със съавторство с проф. Асен Василиев) “Българската икона”, “Изображенията на Св. Св. Кирил и Методий през вековете”, “Човекът и изкуството”, “Великолепието на България”, “Български приноси в европейската цивилизация” и мн. др.

През целия си творчески път проф. д-р Атанас Божков има една постоянна цел – да изследва явления и процесите в съвременното и средновековното българското изобразително изкуство и да популяризира неговите достижения, разглеждайки го като част от общото културно наследство.