Когато те води идеята, когато имаш цел, вдъхновение, устрем, тогава надали ще те спрат обикновените всекидневни препъникамъни като вятър, дъжд, липса на средства, липса на материал и прочие. Когато имаш идея, тя те води и тогава преодоляваш препятствията, намираш точните хора, точния начин, точните материали и инструменти. Една такава идея поведе учители и ученици от ОУ "Проф. Иван Батаклиев" към реализиране на творчески проект за книжна кинолента по повод патронния празник на училището и 1 ноември - Ден на народните будители. "Този празник не е само образи и личности, а Словото - изговореното, което гради и създава. Затова тук училището е в центъра на една книжна задача, а хартията е ключова, защото на нея се пише", споделиха инициаторите на идеята за книжна кинолента в училище. А самият проект претърпя развитие.

Първоначалният вариант беше почти опаковане на училището с хартия, върху която учениците да сътворят своята кинолента. DS Smith България АД се претекоха на помощ - осигуриха хартията, а момчетата от Планинско спасяване – Пазарджик се опитаха да я спуснат от покрива, така че да опаковат училището. Работиха неуморно и до тъмно, но се яви първата пречка - гравитацията и собствената тежест - хартията се оказа тежка и се късаше. Така "опаковането" слезе на по-ниско ниво - само от средата на прозорците на първия етаж, но пак си беше опаковане - от край до край на южната фасада на сградата.

На следващия етап съдействие оказа художникът Константин Анастасов. Той положи основите на лентата - изрисува я върху хартията.



След това четките бяха в ръцете на децата. Е точно тогава заваля и единственият художник върху хартията по фасадата остана дъждът - не че е лош художник! Но и децата рисуваха - върху книжна лента, покрила коридорното пространство на училището. И идеята за кинолента на тема „Моят час, моята класна стая“, въпреки всички трудности, беше реализирана. И не само тя. В хода на работата от големите ролки хартия, останаха едни книжни шпули, които децата решиха да вложат в строеж. На няколко пъти се опитваха да реализират различни конструкции с тях, но само който е играл онази детска игра със сламки и клечки, знае колко са подвижни и как не се поддават на строеж. Обсъждайки възможни конструкции, в диалог, учениците стигнаха до успешното решение как да подредят шпулите. И не пропуснаха да благодарят за преживяното днес на учителя, дал идеята - като изписаха инициалите му с парчета от тези картонени тръби.

Така в словото и в диалога децата намериха редица решения на трудностите, които съпътстват всяка една идея и си дадоха пример да не се отказват от това, което искат да направят, да не изоставят целите си. А кинолентата запечата идеите и мислите им в образи.

Катя Бузник