- Здрасти, наборе!
- Здрасти! Какво ново?

- Да знаеш: много сме изпуснали!
- Какво бе, наборе?
- Е оня ден правили изследване някакво сред двойките мъж-жена, което установило, че моногамията била демоде!
- Какво, какво? Каква моногамия?
- Ами това ще рече, че съпрузите не си изневеряват. Обаче, слушай ме внимателно, оказало се, че това си е направо остаряло виждане. И – пак ме слушай внимателно! – май онази клетва за вярност трябвало да завършва по тоя начин: „…докато нов, по-привлекателен партньор ни раздели!“ Чаткаш ли? Не смъртта, а…
- Разбрах бе, нали и аз гледам американски филми.
- А ние с тебе, наборе, цял живот в заблуда. Не та не, само ти, жена, си единствена за мен, сън и реалност, блян и действителност…
- Айде стига, било каквото било.
- Било каквото било! А питаш ли ме какви предизвикателства съм имал през живота си? Какви жени са ме предизвиквали и по какъв начин! Кога и къде! Защо и как! Питаш ли ме?
- Не те питам.
- А трябва. Ей така, наборе, си гаснем, като новородени слепи кутрета, слепи за света и за себе си. Ей, що не се върне онова време, па да видиш дали ще сме демоде, а?
- Да се върне, ама не се връща. Това е. А бяхме млади, нали си гледал
тоя филм?
- Да бе, гледал съм го. Скоро не са го повтаряли.
- Следи програмите на БНТ 1. Те обичат старите филми.
- Ей, мразя тая дума „бяхме“, да знаеш!

Георги К.Спасов