"Когато стигнах до последната страница на книгата, съжалих, за дето, в края на краищата, тя все пак свърши. Никога преди това не ми се е случвало подобно нещо." Това сподели в края на изложението си литературният критик д.л.н.  Елена Алекова при представянето на книгата на Никола Иванов за големия български писател Никола Радев.

В началото тя отбеляза част от предисторията на книгата, отбелязвайки ролята на кмета на Пазарджик и местната общност, за да бъде тя литературен факт.

"Първо искам да поздравя кмета на града и пазарджишката общественост, защото благодарение на вас и на вашия кмет тази книга видя бял свят. За мое голямо съжаление това не го направи кметът на Варна.  И много се радвам, че тук, в Пазарджик има такива хора - които, освен че разбират от литература, но и подкрепят литературата, дори и тези, на които това не е заниманието.

"Книга за Никола Радев" - докато четях тази книга, разбирах, че това е не просто книга за Никола Радев, че той присъства в нея не само, както се казва, като обект на изображение, че личността на Никола Радев - човекът, писателят, общественикът, приятелят - е неотменна част от нея. В смисъл, че той някак си е онзи, който пише книгата. Наистина, през думите на всичките седемдесетина участници в сборника, сякаш долавях словото на Никола Радев. Неговият глас - дълбок и дрезгав, леко насмешлив, малко тъжен.

Никола Радев бе толкова правдив, че всички, които пишат за него или за неговите творби, са сякаш опленени от правдивостта, в която той бди изцяло, безрезервно, всеотдадено. И всеки от участниците в тази книга, какъвто и да е в делника, живота и битието си, докоснал се до Никола Радев, волю или неволю влиза в обсега на неговата правдивост. И когато пише за него, не може да направи грешна стъпка - все е в руслото на правдивостта му.

И макар всички ние, които пишем за него и неговото творчество да сме различни, но образът му е цялостен, монолитен, свети. Така  Елена Алекова обобщи впечатлението си от книгата на Никола Иванов, като направи уточнението, че това не  е само защото през златните очи на паметта всичко е златно, а защото Никола Радев сам по себе си бе златен човек и ореолна личност.

Адвокат Хари Харалампиев подчерта:
"Тази книга я дължим изключително на Никола Иванов, литературният критик, който разви според мен една апостолска дейност, докато събере материалите, т. е. да прикани всички приятели на Никола Радев да споделят своите чувства и мисли за този безкрайно добър човек, изумителен разказвач и свръхнадарен писател."

Никола Иванов сподели пред събралите се в галерия "Никола Манев" приятели и почитатели, на неговото и на Никола Радев творчество, спомени от срещите им и съвместната дейност, като отбеляза изключителната привързаност на белетриста към Пазарджик.  Той бе категоричен, че се чувства задължен под някаква форма да издаде част от преразказаните му  от Никола Радев случаи, които сами по себе си биха представлявали продължение на може би най-популярната му книга „Когато Господ ходеше по земята“.

.