Декларацията за действителни собственици по член 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава председателя на читалището като лице, отговарящо за всички операции, да бъде вписан в регистъра на Агенцията по вписвания. "Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?" Този въпрос задават читалищни дейци, обединени от идеята за символичен протест срещу последните законодателни инициативи. В подписка, разпространена в социалните мрежи, те се обявяват и срещу текстовете в Закона за народните читалища, според които читалището придобива качество на юридическо лице с вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ( чл. 9.ал.1) към Агенцията по вписванията.

Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата и се вписват в публичния регистър на министреството. С вписването ни в Агенцията по вписвания всъщност читалищата са вече в Търговския регистър и регистър на юридическите лиза с нестопанска цел – приравнени с търговските дружества с всички произтичащи тежести от това, коментират читалищните дейци. Те са против това читалището да се превръща в търговец. Искането за подаване на Годишни финансови отчети и Годишен доклад за дейността, след като финансовите им отчети са прозрачни и са подадени до Националната агенция по приходите (НАП) и до Национални статистически институт (НСИ), е поредната крачка към превръщането на читалището от народно във фирма, се казва в декларация, чиято подписка е започнала в интернет. Исканията им ще бъдат оформени и в онлайн петиция, а дискусията по темата тече във Фейсбук групата „Да спасим читалищата“.