Новина: „За учителя с любов“ от 12 "а" на ПГХХТ - Пазарджик
(Категория: @)
Публикувано от pamedia
Wednesday 08 May 2019 - 13:30:21
Клаксони, свирки, въртящи гуми, димки, много шум и много настроение превзеха двора на ПГХХТ, гр. Пазарджик точно в 11:00 ч. днес. Виновниците бяха зрелостниците на гимназията, 12 „а“ клас, които избраха днешната дата, за да поканят своя класен ръководител– г-жа Екатерина Гавазова, на бал.
Развявайки българския трикольор, дванадесетокласниците скандираха името на класната и я посрещнаха с голям букет червени рози и много любов. Всеки ученик беше облякъл бяла тениска с надпис „Госпожо Гавазова, обичаме Ви!“. Над входа беше провесен огромен плакат със заветната покана: „Госпожо Гавазова, елате с нас на бала!“. Дизайнът на постера представляваше отворена книга – тематично, тъй като класната им преподава по български език и литература.
Госпожа Гавазова, от своя страна, излезе под падащите от горните етажи балони с голям фойерверк разноцветни ленти в ръце и огромна усмивка. Класната прегърна своите ученици, а те ѝ облякоха подобна бяла тениска, носеща този път надписа: „От най-готиния клас, който Ви обича!“. Госпожата пък изненада учениците си със златни медали, които окачи на всеки един от своите „победители“. Тя им подари също по една червена картичка във формата на сърце, която не беше обикновена – в нея се съдържаше специално послание, крилати фрази на български автори, изучавани за Държавния зрелостен изпит, които да ги вдъхновяват и да ги напътстват в живота. До посланията не се достигаше лесно – учениците трябваше да изтрият с монета, за да прочетат написаното. Но както и класната им с усмивка сподели: „Не можем да оценим наистина нещо, което ни е дадено наготово; трудът е предпоставка за всеки успех.“.
В разгара на поканата учениците поведоха традиционното българско право хоро, с което отбелязаха края на своята покана.
Зрелостниците намериха начин да изразят огромната признателност към своята класна с този прекрасен жест на внимание. Празникът приключи, но дълго отекваше името на любимата госпожа, което учениците скандираха. Още кънти онова изпълнено с обич „Га-ва-зо-ва!“