Стоян Василев е роден на 16 април 1904 г. в Пазарджик. Учи в начално училище “Св. Константин”, Втора прогимназия “Стефан Захариев” и Мъжка гимназия “Ив. С. Аксаков” – Пазарджик. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1927 г. в класа на проф. Цено Тодоров. Като студент урежда първите си самостоятелни изложби в читалище “Виделина” – Пазарджик (1924-1926 г.).


През 1929 г. получава свидетелство за учителска правоспособност от Министерството на народното просвещение. В годините от 1928 до 1935 живее, твори и работи като учител в Прогимназията и Мъжката гимназия „Иван Аксаков” в Пазарджик. Участва в създаването на културно-просветно дружество „Родно изкуство”. Работи и като уредник в Археологическия музей „Иван Войводов” към читалище „Виделина”. Между 1935 и 1946 г. живее, твори и работи като учител в Мъжката гимназия във Велико Търново. Членува в дружеството „Дом за изкуство и просвета” в града.

През 1937 година е на специализация в Германия за запознаване с новостите в обучението по предмета рисуване в училищата. В периода 1946-1954 г. учителства  в София: 2–ра и 4-та девически гимназии, 22-ро средно мъжко училище, 6-то средно смесено училище. Пенсионира се като учител през 1954 г. През 1963 г. е един от инициаторите за създаване на самостоятелна художествена сбирка към тогавашния Народен музей в Пазарджик и дарява собствени творби.


През 40-те години на 20 век в галерия “Аксаков” в София, популярна сред хората по онова време като “Тръпковата галерия”, Стоян Василев урежда две изложби и от тогава става известен. В публикация във в. “Слово” от 18 януари 1939 г. със заглавие “Една изложба и една победа” от Миленов четем следното: ”.... Също като в приказките, млад човек идва от провинцията в столицата почти непознат, без връзки, без покровители. Устройва първата си изложба и на другия ден става известен, ценен. Успехът му е голям, дори сензационен. Почти осемдесет на сто от картините се продават. Купуват ценители на изкуството, купуват учреждения, купуват чужденци. А такова нещо рядко се отбелязва в нашата недоверчива столица. Цялата изложба на Стоян Василев, който е учител в Търново, е посветена на тоя наш исторически град...”


Oще в началото на творческия си път пейзажите на Стоян Василев омайват, а Велико Търново става един от основните мотиви на картините му.
“... Но мога да кажа, че над всички тези съкровени желания надделя това по изобразително изкуство и то живопис. Тези желания ми станаха, станаха мои плът и кръв и аз приех живописта като съдба и вложих всичките си сили и копнежи по нея.
Аз не приех живописта за печелбарство. Денем рисувах картини, нощем пишех спомени за книги, но дали книгата ще види бял свят, дали картините ми ще бъдат изложени, защото не подвивах врат да правя лицеприятие пред фактора, от който зависеше това...” – споделя Стоян Василев.

Стоян Василев е български художник, живописец, пейзажист. Той е художник със силно чувство за колорит и импресионистечен вкус. Картините му са наситени с лиризъм и финес. Рисува предимно пейзажи – градски, планински и битови композиции. Обича пазарите, старата архитектура, събори, надпявания. Предпочита сюжети от В. Търново, старите български градове като Габрово, Трявна, Мелник, Карлово, Копривщица и др.
Запечатани за времето са и вече несъществуващите в Пазарджик Часовникова кула, Куршум хан, Старата баня и др. Впечатленията от пътешествията е отразил в пейзажите от Москва, Париж, Венеция, Алжир, Акропола и др. Изключително продуктивен. Работи в разнообразни техники и формати.


Член на Дружеството за съвременно изкуство и СБХ.     Има 32 самостоятелни изложби в България и 3 в Германия: в Берлин (1940 г.), Франфуркт на Майн (1941 г.), Хамбург (1942 г.). Участва в Общите художествени изложби на СБХ и в колективни в страната и чужбина.


На родния си Пазарджик Стоян Василев завещава цялото си художествено творчество, над 2500 ценни книги, албуми, монографии и над 1200 ръкописа и архивни материали. В момента Художествена галерия „Станислав Доспевски” притежава най-голямата колекция от художника – 2735 живописни творби: масло, пастел и акварел, 148 албума с рисунки и съхранява 58 маслени платна на читалище “Хр. Ботев”. По волята на дарителя книгите му са собственост на читалище „Христо Ботев”, а личният архив – на Държавен архив – Пазарджик.
Автор е на “Чисто и приложно рисуване” – ръководство за учители, статии по въпросите на изобразителното изкуство, пътеписи.
Награден с орден Кирил и Методий ІІ степен.
Негови творби се намират в почти всички художествени галерии в страната, много музеи, институции и частни колекции в България и по света: Италия, Австралия, Венецуела, Финландия, САЩ и др.
Почива на 23 март 1977 г. в София.



Нонка Нейчевa
Държавен архив - Пазарджик