УСМИХНЕТЕ СЕ, ЗАПОЧВА СЕДМИЦАТА!

ДА ПРАВИМ ДОБРО!

    Чу се, че Жеков бил болен. Чу се още, че лекарите не можели да му поставят точната диагноза. И си личеше, че му има нещо. Вървеше бавно, гледаше някак налудничаво, не отговаряше веднага на въпросите, даже искаше да му ги повтарят. Абе не вървяха на добре работите му.
    И когато веднъж най-добрият му приятел, с когото бяха израснали като деца, го попита съчувствено какво му е и как да му помогне, Жеков се усмихна:
Нищо ми няма – поне засега! – скъпи ми приятелю! Аз сам пуснах
слуха за болестта си.

И защо? – попита озадачен приятелят.
Беше ми омръзнало да срещам киселите физиономии на доста
познати. Едва прикриваха завистта си. Завиждаха ми за какво ли не – за семейството ми, за работата ми, за двете ми костенурки, за печалбата ми от евроспорт, за ножчето ми от слонова кост…абе за какво ли не! Айде, рекох си, стига съм дразнел хората. В тия времена на материална и духовна криза съм взел да се радвам на имането си, на всеки ден от живота си. Някак неприлично, нали? И пуснах слуха за болното си здраве.
Е, и? Какво стана?
Ами каквото очаквах, приятелю. Хората промениха отношението си
към мене. Намръщените погледи станаха състрадателни, вече чувах само насърчителни, топли думи и съкровени напътствия. Вече съм обграден от толкова много подкрепящо внимание, че ми е невъзможно да възвърна предишното си жизнено поведение.
Защо? Докога ще продължи това?
Не искам да разочаровам никого, май френд. Нека всички да ме
мислят за болен. Така те намират сили в себе си да се борят с живота, окуражени, че до тях има други, далеч по-зле, обречени на страдание и гибел…
Но това е нечестно!
В името на доброто всичко е позволено. И Моканина е излъгал
другоселците за бялата лястовица, ама всички седмокласници знаят, че това е благородна лъжа. То Гунчо може и да се е досетил, че го лъжат, ама Нонка, дъщеричката му де, очите й светят и тя все към жицата гледа…
Стига с тая жица, бе! Къде е Йовков, къде си ти! Онова е литература,
художествена измислица, а това тук е животът! Животът, разбираш ли?
Разбира се, че разбирам. За него, Живота, направил бих всичко…
Айде сега пък Вапцаров. Да знаеш, мразя те! Не мога да те гледам!
Гаден манипулатор! Не искам вече да те виждам!
И Жеков загуби единствения си приятел. Но съхрани съпричастието
на десетки знайни и незнайни съграждани. Докога ли?


Георги К.Спасов