При слаб интерес от страна на граждани и предимно с участието на служебно ангажирани лица мина общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ДОВОС/ на депото в  Пазарджик. На обсъждането присъстваха представители на Областната администрация, на общините Пазарджик, Ракитово, Велинград, Батак и Септември, и на регионалната екоинспекция.

Докладът е разработен от 15 експерти на компанията P-UNAITED под ръководството на проф. Иван Домбалов (на снимката - на преден план) и беше представен от д-р Петров. Като основна площадка е разработен терен от 350 дка в пазарджишкото село Алеко Константиново. Теренът обхваща и сегашното сметище, което ще бъде рекултивирано. В Ракитово ще има претоварна станция. Тя ще обслужва Велинград и Ракитово. Там ще се извършва предварително сепариране и в Алеко Константиново ще се кара отпадък само за депониране. Според експертите количеството боклук, което ще се вози, ще е до 3 камиона дневно.
 
Строителството на депото трябва да започне 2013 година и да бъде готово за 2 години, а ще се експлоатира в продължение на 30 години. Проектът предвижда ежедневно запръстяване.
Според заключението на експерти избраната технология е съобразена с най-добрите практики в ЕС. Предвидена е и локална пречиствателна станция за отпадните производствени води.
Според доклада няма да бъдат засегнати редки растения с изключение на няколко вида билки, които растат на терена в Ракитово. В доклада се посочва, че част от депото попада в защитена зона „Бесапарски ридове“, където се срещат 34 вида птици и за 15 от тях се очаква потенциално отрицателно въздействие.
По-сериозна дискусия предизвика геоложката основа на терена. Според  геолози изграждането на депо върху карстов терен крие опасност от замърсяване на подпочвените води, а Пазарджик и всички села с изключение на Дебращица се водоснабдяват от подпочвени води. Представител на партия „Зелените“ също застана на становището, че Алеко Константиново е възможно най-неподходящата площадка при наличието на терен с твърда основа край село Капитан Димитриево. В отговор на техните въпроси проф. Домбалов обясни, че върху карста ще има геотекстил, геомембрана и дренажна система за отвеждане на производствените води от депото. Той заяви убедено, че повърхностните и подземните води няма да бъдат повлияни. За повърхностните води са предвидени две пречиствателни станции, а подземните ще са защитени от специално подложка с пропускливост 10 на минус 16-та степен и геомембраната вместо от 2 мм ще е от 5 мм, каквито вече се използват.
Земеделският стопанин Тодор Гръблев постави въпроса дали ще бъде изгасено старото сметище и как ще се реши проблемът с живеещите на депото и препитаващи се от отпадъка цели ромски семейства. Проф. Домбалов обясни, че проектът предвижда първо да бъде изгасена постоянно горящата маса и сметището да бъде рекултивирано, а ромите няма да имат достъп до боклука, тъй като колите ще стоварват извозвания от тях боклук първо в затвореното помещение на сепариращата инсталация, а целият комплекс на депото ще бъде затворен и охраняван.

Един нерешен проблем постави кметът на Главиница. През селото, покрай училището и покрай старческия дом ежедневно ще минават не както досега само коли с боклук от Пазарджик, а коли от цялата област. Той препоръча да се мисли за обходен маршрут. Проф. Домбалов се съгласи, че това трябва да бъде записано като препоръка към работния проект и да се търси възможност да се кандидатства за допълнително средства за решаване на транспортния проблем.

Костадин Деянов от партия „Зелените“ заяви, че те категорично не приемат избора на тази площадка, която остана като възможна само защото общинските съветници на Пещера отказаха депото да е в Капитан Димитриево, където е най-подходящия терен. Той обаче подчерта, че това е „последният влак“ за депо в Пазарджик и имат разбирането, че ако не се реализира този проект, ще остане сегашното бълващо отрови сметище. Затова те няма да обжалват по съдебен ред проекта, но ще извършат контрол по изпълнението, както по отношение на рекултивацията на старото сметище, която само със запръстяване не би била рекултивация и това няма да изгаси пожарите, така и по отношение на строителството върху карста.

Отправена беше и препоръка да бъде направена подборна оценка в частта подземни води, където по мнението на геолози докладът по ОВОС търпи критика.