Бързах.
    Дадох ляв мигач и тъкмо тогава видях вдигнатата палка на катаджията. Спрях ядосан, че закъснявам, и попитах припряно:

-Какво нарушение съм направил, господин капитан?
-Изгасете двигателя и излезте от колата! – нареди униформеният.
-Ама аз много бързам…кажете какво съм направил?
Капитанът повтори нареждането си, без да обърне внимание на молбата ми.
-Да донеса ли документите си? – попитах.
-Не – каза той.
Слязох.
Приближих се до капитана, питайки се къде все пак съм сбъркал. Той ме гледаше някак особено. След кратко мълчание попита реторично:
-Е, какво ще правим сега с вас, гражданино водач?
-Не знам – признах си. – Скоростта ли съм превишил, погрешни сигнали ли съм давал…не знам.
-А аз знам! – отсече катаджията със същия загадъчен вид.
Не казах нищо. От опит знам, че с военен не се спори.
-Гражданино водач, знаете ли че само за миналата година по нашите  шосета са загинали 1000 души?
-Знам, господин капитан.
-Знаете ли, че нашата страна е на първо място по пътно-транспортни произшествия в цяла Европа?
-Знам, господин капитан.
-А знаете ли, че в целия свят ние първи и единствени започваме една уникална национална кампания?
Вдигнах рамене.
-Не знаете, нали! – полуукорно, полутържествуващо обяви катаджията. – Ами господине, гледайте телевизия! Нашата кампания е „Да наградим добрите шофьори!“ Да, да, това е нещо непознато за другите страни и народи!
Все още не разбирах за какво става дума.
-Много бързам… - напомних плахо на капитана.
-И така, какво се получава? Получава се следното: Вие, гражданино водач на Ме-Пе-Се, получавате гра-мо-та за примерно шофиране и поведение на шосето! Честито!
И капитанът ми връчи някаква похвална грамота.
Стоях една-две минути объркан, след което благодарих за високото отличие и попитах дали може да си тръгна вече.
-Можете! – разреши катаджията. – И продължавайте в същия дух!
Вече бях потеглил, когато установих, че съм закъснял за онова, за което
бързах. На седалката отдясно обаче се кипреше грамотата ми за примерно шофиране и поведение по нашите, по българските шосета.


Георги К.Спасов