Примата на родната джаз сцена Камелия Тодорова тази вечер беше във фокуса на общественото внимание в Пазарджик, но не заради себе си или заради талантливата си дъщеря с псевнодим Рейчъл Роу (Рахел-Лилия). Причина за интереса към нея беше друг неин родственик – една интересна и колоритна личност от следосвобожденската история на България. Става въпрос за дядо й – Коста Тодоров - революционер, 

дипломат, политик и журналист и за неговите мемоари "Изповедта на една луда балканска глава".
Книгата беше представена официално като част от поредицата на Издателска къща “Изток Запад” “Незабравимите българи”.
В препълнената зала на Художествена галерия “Станислав Доспевски” Камелия Тодорова взе микрофона, но не за свое изпълнение, а за да разкаже случки от живота на дядо си и да представи мемоарите му. Макар и да не го познава лично, тя е имала възможност да го опознае много добре чрез написаното от него и чрез баба си, която я е отгледала.
“Всичко в тази книга, като се започне от раждането на Коста Тодоров и се мине през македонския четник, и от одеския затвор, и се стигне до идването му  в България, участието му в Първата Световна война, на световната сцена, Втората световна война е разказано много увлекателно... Политиката на Балканите не е мръднала като ситуация от онова време, поради липсата на хора като Коста Тодоров, които са мислели изцяло за една свобода и са искали в същото време едно обединение на Балканите, което да ги направи сила, равнопоставена на Европа. Вярвам, че това, ако някога се случи, ще бъде постижение за Балканите и се радвам, горда съм, че дядо ми е вярвал в такова обединение”. Това заяви джаз иконата, която разказа емоционално и за първата среща на дядо си и баба си – случило се е на прием, на който баба й е свирила на цигулка. След като я чул, дядо й веднага потърсил майката на цигуларката и заявил, че той ще е бъдещия съпруг на момичето с цигулката, без дори да го познава. “За неговата решителност не може да има съмнения”, посочи Камелия Тодорова.
Представената поредица “Забравените българи” засега включва три книги. Първата е „На кол вода пиехме“ на проф.д-р Благой Шклифов. Събраните от проф. Шклифов автентични спомени на жители на Егейска Македония свидетелстват за нечовешките мъки, през които са преминали в последния си опит да съхранят българщината, за жестокия геноцид върху тях, премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика.
Третата  книга от поредицата е „Сага за Балканската война – Дневник на свещеник Иван Дочев“. Това е един истински дневник на свещеник, който като вижда, че всичките му енориаши са се записали доброволци, и сам той тръгва с тях и започва да документира случващото се с надеждата поне дневникът му да остане. Отецът не спестява нито ентусиазма на българските войници, нито огорчението им, нито безотговорността на държавата, която е изпратила своите млади мъже на фронта без да ги осигури дори с бинт и превръзки за първа помощ.
Представянето на поредицата в Пазарджик беше инициирано от БЗНС. Сред официалните лица беше Николай Ненчев, главен секретар на Съюза.