Седмокласникът Деян Карамарков от ОУ „Проф. Иван Батаклиев“ е носител на трета награда за есе в Националния конкурс за православна поезия и проза, под егидата на МОН и Дворец на децата в Бургас – „Христос воскресе – радост донесе“. Ученикът е член на Литературно студио „Вега“ с ръководител  преподавателя по Български език и литература Валери Иванов.

Пред Великден Валери Иванов съобщи и още една новина около „Вега“ - до броени дни ще бъде издаден новият авторски сборник с разкази и поезия на успешното младежко литературно студио. След двете издания на „Изкуството да бъдеш талантлив“, новото издание ще е със заглавие „Дарование – цитадела“, вече и в електронна книга, отново под редакцията на своя ръководител. Издателството е „Беллопринт“.

Със съдействието на Валери Иванов публикуваме творбата на  Деян Карамарков, която беше отличена в  Националния конкурс за православна поезия и проза.

МИРОВАТА СКРЪБ

   Защото сме несъвършени...
   Христос възкръсва три дни, след като е разпънат на кръста. Три е едно от свещените библейски числа. Неговото значение е „сътворение и вечност”. Когато Спасителят възкръсва, първо се явява на Неговата майка. После и на всички други негови последователи. Тяхната радост е голяма – светлината, която угаснала на кръста, се завърнала още по-ярка. Той осветява и показва пътя към утехата. Горчивината, която оставя след своята смърт, изчезва. Разбитото майчино сърце е възстановено. Болката от загубата на Божия син е заличена. Той огрява ярко, като звезда – над обичаните от Него хора. Съдбата на Иисус е да направи хората по-добри, да премахне омразата и злобата от душевната плът на човечеството. Това е свещена Мисия. И в наши дни – героизъм. Утринта, в която Мария Магдалена  отива до пещерата, в която било запокитено тялото на Христос, тя заварва пещерата отворена... Два ангела се явяват и питат: „Защо търсите живия измежду мъртвите?”
   Няма Го наяве, но трябва ли да вярваме във възкръсването Му! Спомнете си какво е говорел, още в Галилея...
   Ангелите заръчват на Мария Магдалена да разпространи вестта на учениците Му. Когато се завръща пред пещерата, пита стражата къде е отнесено тялото, да й кажат, за да Го погребе и сама. Докато плаче горчиво, на рамото й ръка поставя самият Той. Една дума от Неговите живи устни променя нейната тежка мъка в неописуема радост.
   Христос и Неговото учение правят хората хуманни и мъдри, осмислящи делата си на земята... Защото след живота вероятно съществува задгробен такъв. Може би и място, където душите человечески се събират отново след дългата раздяла, наречена смърт. В края на всеки човешки живот душата се изправя пред огледало. То показва образа на твоята душа. Иисус посвещава живота си за благото на човешката Цивилизация. След всяка сторена добрина Неговите последователи се увеличават. Той носи радост и топлина в сърцата им. Дава смисъл занапред. Основното учение на Иисус е Любов. Преди да се научим да бъдем добри, трябва да се научим да обичаме и да ценим околните... Но за жалост, разбираш колко е бил важен човек за теб, едва когато го изгубиш. Банално... С Христос не е така – приживе е обичан, повече от всеки друг /макар и толкова хулен, и поругаван/. Затова скръбта, когато Той си отива от белия свят, е съизмерима с вселенската, мировата. И още по-голямо е тържествуването ни от Неговото възкръсване. Христос воскресе – радост донесе!

Деян К. Карамарков – VII „д” кл.