Шампионът "Нефтохимик" победи "Хебър" в полуфинала от турнира за Купата на България с категоричното 3:0 гейма. В отделните части - 19:25, 21:25, 17:25.
Много или малко е постигнатото от момчетата на Атанас Петров - на този етап да са в четворката на елитния български волейбол? Колкото и неадекватно, толкова и логично е сравнението с българските футболисти на Световното през 1994 година в САЩ. Ясно е, че веднага ще се намерят "всичко знаещи",  които ще "скочат". Те не скачат само срещу това, което само те са казали. Всъщност и това не е сигурно. Но все пак е добре да ги има и да се знаят - стават символи. Символи на отрицанието. Щом отричат, оплюват, мразят, щом те са против нещо - почти сигурно е, че то е правилното.

За година и половина възроденият волейболен "Хебър" е в четворката на най-силните, в този турнир дори е с място по-напред от класирането в Суперлигата. А като се има предвид, че този тим е почти нов - времето се скъсява на 6 месеца. Искаме Пазарджик да има най-добрия отбор, да "мачка" наред. Но не всичко става веднага. И треньорът, и момчетата имат нужда от подкрепа преди подновяването на държавното първенство. Те си знаят слабостите и най-вероятно ще търсят начини да ги преодоляват. За да продължава да се пълни зала "Васил Левски", за да има повече пазарджишки момчета и момичета, които ще имат своя пример, които ще бъдат завладяни от магията "волейбол". За да се възроди пазарджишкият волейбол, а не само представителния отбор. И да играят за отбор в града, в който са израсли, в който са станали волейболисти.  Така че отговорността и на треньорския щаб, и на състезателите, и на всички, заели се  с възраждането на този спорт в Пазарджик е огромна и заслужава подкрепа.