Поручик СТАНЧО НИКОЛОВ МАРИНОВ

    Бил роден в Панагюрище на 22 май 1878 г. в семейството на Никола Маринов Станчов (първият изборен кмет след Освобождението) и Койна Петрова  Дудекова. След Балканската война многочленното семейство се премества в гр. Пазарджик. Синовете им Марин, Петър, Крум и Атанас основават фирмата „Братя Маринови“ и правят работилница за захарни изделия. Най-малкият от братята – Станчо, отива да учи в Американското училище в Самоков, а сестрите им Донка и Велка се омъжват извън Пазарджик.
    Наскоро в домашния архив на баща ми Никола Маринов Маринов – внук на Никола и Койна, открих известие за Панихида. То е издадено от Илинденската организация в Пазарджик на 26 ноември 1926 г., по повод 10 години от геройската смърт на Станчо Николов Маринов и препис от смъртния му акт.
Научих, че той през 1907 г. (в. VІІ клас) – на 17-годишна възраст заминава като четник в Македония. По-късно завършва право в София и веднага заминава като доброволец – офицер в Македоно-одринското опълчение и участва в Балканската война през 1912 г. След войната се завръща в Пазарджик и е избран за секретар на Македоно-одринското дружество в града.
В Първата световна война той воюва в 21-ви полк като командир на 10-та рота. През 1916 г. след тежко раняване в боевете при Каймакчалан поручик Станчо Николов Маринов е настанен в 1/8 Дивизионен лазарет в с. Новаци, Битолско, където умира на 8 ноември сутринта. Бил е на 28 години. Последното, което е поискал от лекарите и ординареца си е да бъде съобщено на близките му, че умира спокоен в Македония, която силно обича и за чиято свобода се бори цял живот.
    На 8 ноември 2017 г. ще се навършат 101 година от геройската смърт на този герой на България.


4 ноември 2017                                                Марин Николов Маринов, художник
Архангелова задушница                                    Племенник на Поручик Станчо Н. Маринов