- Благодаря Ви, че отделихте част от времето си за нас. Как сте ?

- Ами на 95 години как да съм … мома за женене ( смее се ).

- Хората Ви обичат и Ви се радват, но това сигурно е само външната част на живота на една звезда. Какво остава скрито за публиката?

- И аз ги обичам. Толкова години съм на сцената, че понякога си мисля, че направо живея там. Е, напоследък с възрастта разредихме малко графика, но не се давам още. Всеки ден по улиците срещам хора. Аз обичам да общувам с хората. Сцената си е сцена, после завесата пада и аз съм си същия земен човек, както всички останали. Тука една ваша колежка ме пита одеве „как издържам” – ми аз съм свикнала, ѝ викам, такъв си ми е животът. Не мога да си представя другояче. Даже на рождените си дни предпочитам на сцената. Иначе да се затворя в къщи или да се предам?! Никога. В къщи, благодаря на дъщеря ми, Муки, скрити от публиката остават усилията, които полагаме за да стане един спектакъл хубав, споровете които имаме, за да стане още по-добър. Не ѝ е лесно, но се справяме. То с такава майка на кой ще му е лесно. (смее се ) А в организацията на служебните ангажименти ми помага асистентът ми Евгени.

 - Искам да ви питам за театъра.

 - Ха-ха, че то за какво друго да ме питате. Целия ми живот е там. Аз ако бях нещо друго, сега щяхме да издаваме кулинарна книга или модно списание ( смее се ), ама съм една 95-годишна актриса.

 - Какво стана с книгата на Гинес за най-възрастната играеща акт… ( Стоянка Мутафова вдига глава и ме прекъсва)

 - На мене повече награди не ми трябват. Вкъщи от пода до тавана - са все награди. Най-голямата награда е любовта на хората.

 - Добре, тогава нещо за Пазарджик.

 - Вие да не сте от Пазарджик?

 - Да.

- А-а-а, те за това ли толкова настояваха да се видим с вас за това интервю. Сигурно знаете, че рядко давам интервюта.
Вижте сега, напоследък моята връзка с Пазарджик си е сериозна. Имам в екипа човек от вашия град. Моят фотограф - Стоян Катинов, е от Пазарджик. Много талантливо момче, с което напоследък работим добре. А имам и един добър приятел, която е твой съгражданин.

- Кой ?

- Е как кой. Ей тоя големия, дето стои на последния ред в залата, ама нищо не изпуска от поглед. Благо Солов. Все ме кани на гости в Пазарджик. Да съм жива и здрава, напролет ще погостувам, може и за 2-3 дни, ако е рекъл Господ, във вашия град. Благо е сериозен човек. Много си обича града, говори ми за него с много любов, не обича да се хвали, но от други хора знам, че доста работи е направил и като го познавам, още ще прави. Луда глава като мен. Не се отказва лесно. Чакай да не ни чуе, че ще ми се сърди ( смее се ) Ама ще дойда, ей така, да разгледам Пазарджик по-спокойно. И църквата, и музея, и колегите от театъра да видя, да се поразходя из пазара и да видя хората. Музея може и да го прескоча, че ще ме сложат там за експонат. ( смее се от сърце)
Но от пазарджишкия театър, или поне от по-добрите му и славни времена, имам прекрасни спомени. Познавам някои от старите колеги. Сигурна съм, че и нови талантливи има.

- Винаги ли сте толкова усмихната?

- В живота аз съм един много тъжен човек.

- Какво ви натъжава?

- А-а-а, нищо конкретно. Просто съм си такава. Не обичам шумотевиците, не обичам показността, не обичам първенющината. Обичам да общувам със стойностни хора, затова и се обграждам с такива.

- Тук съм си подготвила някои въпроси…

- Как се казвате?

- Катя.

- Катя, вижте сега, аз въпросите ще ги чуя, но от мен да знаете: Карайте каквото ви подсказва сърцето или журналистическата интуиция. Ето аз как си говоря с вас, не съм си написала отговори предварително. То това му е интересното на живота. Айде дайте въпросите, пък ще видим…

- Имало ли е момент, в който да Ви се е искало да слезете от сцената?

- Не. Никога. Много пъти съм падала обаче, веднъж като не си премерих стъпките и се стоварих от сцената и паднах долу в оркестрината. Хората се смеят, мислят че е част от спектакъла… ама аз си счупих ръката. Та тогава зорлем слязох от сцената за малко. Но да искам да се откажа – никога. Аз правя само неща, които искам и са ми на сърце. Нещо като ме карат на сила никога не ми е приятно. Още пазя пияното от детските си години. Караха ме да свиря, а мене хич, ама хич не ми се щеше. Бях талантлива, но на сила не обичах. Един ден така се ядосах, че изсипах мастилницата върху него. Петното и до ден днешен личи. Такава си бях…

- Караха ли ви се за този случай?

- Нееее… Баща ми беше прекрасен човек. Винаги ме е подкрепял във всичко. Виж, мама понякога ми се караше, ама с добро. Тя беше фин човек. Възпитаник на Сорбоната в Париж. Ама пианото така и не го отворих повече. Така си стои и до ден днешен в къщи.

- Имахте ли любим актьор или сценичен партньор?

- С Парцалев се разбирахме отлично. Публиката много го обичаше. Обикаляхме България надлъж и нашир. Най-много съм играла обаче с Калоянчев. Той беше странен човек. Трудно понасяше някой да е по-така от него. По-талантлив или по-голям. Ама се разбирахме отлично. Като цяло мъжете в нашата професия са по-добри и по-талантливи. По-добри актьори са мъжете, жените сме единици…

- По думите на Мондьо вие сте архитип на супер звезда, какво е усещането да сте такава?

-Какво съм?

- Катя, аз съм Стоянка Мутафова. Другото са просто сложни думи…

- От къде е близостта ви с Патриарха, вярващ човек ли сте?

- Не бях. Мама беше много вярваща. Напоследък и аз се промених. Няма да ме видите по черкви и манастири, но вярата си е в мен, в сърцето. С негово светейшество Патриарха за последно се видяхме на рождения му ден. Благослови ме, а аз го поздравих, защото изпитвам огромно уважение към него.

- Сърдечни поздрави и пожелания за здраве и дълголетие. Ще ви очакваме в Пазарджик.

- Хе-хе, аз съм на 95 , от това къде повече. ( смее се ) Но напролет, живи и здрави, ще дойда на гости на моя приятел в Пазарджик. То по магистралата е близо. Ще дойда за 2-3 дни. Сега магистрали да искаш… макар че, погледнато по друг начин, в живота никога не съм избирала магистралите, все съм обичала стръмните пътеки и съм вървяла през трънаците. Така ми е по-сладко…
Хайде, живи и здрави и дай Боже да се видим отново в Пазарджик.
И много поздрави на всички там!
 

Снимки: СТОЯН КАТИНОВ