Изключително атрактивни, много впечатляващи, пълни с емоции и запомнящи се стават поканите, адресирани от зрелостниците до техните класни ръководители по повод баловете.

Хич не е лесно да поканиш класния на бал! По мое време стигаше устна покана, но сега е много по-интересно!

Публикуваме един вълнуващ разказ на Ани Генчева, възпитаничка на Езиковата гимназия в Пазарджик, за да Ви направим съпричастни на емоциите, които са преживели и ученици, и учители:

Ние сме ученици от 12-ти "Б" клас от Езикова гимназия "Бертолт Брехт". Тази година сме абитуриенти и вълненията около бала започнаха. Традиция в нашето училище е всеки клас от випуска да покани класния си ръководител по подобаващ, шумен и аткрактивен начин. Ние дълго време мислихме кой е най-подходящият начин да поканим класния си ръководител -  Димитър Тотев.  Започнахме да разсъждаваме върху това какво обича той, какви са хобитата му. И именно така стигнахме до решението си. Класният ни е физик, обичащ рок и мотори - абсолютно нетипично за повечето учители. Казахме си: "добре, ще намерим мотори, ще пуснем AC/DC и сме готови". Но всъщност осъществяването на идеята ни по най-добрия начин се оказа доста сложна задача. Тук е момента да благодарим на директорката ни - Велка Недялкова, която ни разреши да изпълним идеята си, на момчетата от "Boys of Hell MC", които на  драго сърце се съгласиха да участват в нашето събитие, на момчето, което се съгласи да свири на живо на електронна китара, свързана към тонколони. Имахме и dresscode - черни кожени якета.   И така на 24-ти април, в 12 часа 12б нахлу в двора на Езиковата - на фона на готино  рок-парче, свирено на живо, част от нас върху моторите на мотористите от "Boys of Hell". Бяхме взели димки, вувузели, свирки, конфети, балони...Беше зрелищно. Класният ни доста ни помъчи докато излезе, но след 10 минути приканване от наша страна най-сетне  се появи. Радостта се четеше в очите му. Той остана изключително изненадан и развълнуван - не само защото го каним на бала, но и защото след 4 години заедно ние бяхме разбрали какво обича и какво харесва и го интерпретирахме чрез поканата си. За финал го качихме на един от страхотните мотори и напуснахме двора на училището. Изуми ни това, че имаше страшно много хора. Получихме страхотен отзвук. От другите класове, дори и от другите училища, започнаха да ни питат как сме осъществили идеята си. Всички учители ни поздравиха за ефекта, който постигнахме. Страхувахме се как ще реагира директорката, но тя също ни даде признанието си. Не очаквахме, че ще се получи такова събитие. За нас определено най- важното е, че класният ни ръководител остана изключително щастлив и че въпреки разногласията си,  успяхме да се организираме по този начин.














Дано и емоциите от бала бъдат такива! И успех на изпитите! 12-ти б, може да сте сигурни, че за г-н Тотев ще сте незабравим клас!



Катя Бузник