Историк, географ, научен работник, проф. Иван Батаклиев продължава да предизвиква интерес, преклонение и заслужена гордост с постиженията си сред поколения българи.
Роден е на 24 януари 1891 г. в Пазарджик. Произхожда от многодетно семейство и изпитва отрано бедността и недоимъка. Гимназиалното си образование завършва в Пловдив и през 1909 г. записва специалността география и история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Взема участие във войните: Балканска (1912-1913 г.) и Първа световна война (1918 г.) и участва в два войнишки бунта. След демобилизацията през 1918 г. работи като учител по география в гр. Хасково. Там свързва живота си с учителката Мария Иванова, дъщеря на поборник. През 1921/22 г. е учител по география в родния си град. Започва да събира материали за родния край. През 1923 г. става асистент по география в Софийския университет, а от 1931 г. е професор по география.
Своята научна дейност, проф. Батаклиев започва от 1921 г., когато написва първия си научен труд "Оризовата култура в Татар Пазарджишкото поле", публикуван в сп. "Естествознание и география", кн. 7/8, 1921 г., София. През 1923 г. излиза от печат известната му книга "Град Татар Пазарджик, историко-географски преглед", а през 1969 г. - "Пазарджик и Пазарджишко - историко-географски преглед". Известни са и трудовете му "История на църквата "Св. Богородица" в Пазарджик" и "Чепино", както и книгите за стопанското значение на Беломорието, за Македония, разни краища на България и други. Публикува много статии в местния и периодичния печат. Проф. Батаклиев преподава география и в Свободния университет в София, а през 1936 г. е организатор и главен секретар на IV конгрес на славянските географи и етнографи. Участва в международните конгреси по география - във Варшава през 1934 г. и в Амстердам - през 1938 г. Председател е 10 години на Българското географско дружество и под негова редакция илизат от печат 10 тома от Известията на дружеството, включително и юбилейният сборник за проф. Иширков (1933 г.). Членува в Тракийския научен институт и в Съюза на научните работници в България. Награждаван е с орден "Кирил и Методий" - I-ва степен и Златна значка от читалище "Виделина" - Пазарджик.
            Умира на 15 декември 1973 г. в София.




    През 1987 г. в Държавен архив – Пазарджик е създаден личен фонд на проф. Иван Батаклиев с дарени документи от сестра му Евгевия Батаклиева. Заведеният в архива фонд е под №1166 и инвентарният опис съдържа материали от 1869 до 1984 г.  Неговият син Тодор Батаклиев дари през 2015 и 2016 г. нови документи, които ще допълнят и обогатят личния фонд. Това са почетни грамоти, дипломи от Географското дружество в Берлин, Географското дружество във Вюрцбург, Белград и други. Документалните материали са оригинали, удостоверяващи признанието на немските научни среди за усърдния труд на проф. Батаклиев в областта на географията. Предадени са и печатни научни издания и публикации: “Град Татар Пазарджик – историко-географски преглед”, 1923 г., историко-географски и геополитичсеки прегледи, статии от 1933, 1936/7 г., 1938/1939, 1941/1942 г., 1966 и 1968 г.
 
Искра Андонова,
гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик