ПА медия публикува третия от поредицата спомени за големия български символист Теодор Траянов. Публикациите са по повод 130 години от рождението на големия български символист Теодор Траянов. Материалите са подготвени от Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик.

“Ярък и поетичен шахматен талант”

    “За чичо ми Теодор Траянов като отличен шахматист е писано доста. В издадената през 1935 г. книга от Васил Калчев “Мачът Флор-Ботвиник”, на първа страница е дадена голяма снимка на поета с надпис отдолу: “Най-големият шахмайстор на България”. В “Избрани партии на български шахматисти”  от Павел Иванов (1966 г.), на челно място са и две партии на поета-шахматист. Павел Иванов и сега е на мнение, че “специално една от тях – тази срещу А. Пинкас – представлява връх на майсторството и всеки голям шахматист би бил горд с подобна партия”. “Той винаги е бил много обичан и ценен в нашите среди” – си спомня и многократният шампион на България Александър Цветков.

    Шахматната популярност на Т. Траянов отдавна е надхвърлила границите на България. В будапещенския вестник “Пещерлойд”, излизащ на немски език, през 1935 г. популярният на времето си публицист К. А. Рохай пише: “Ако Теодор Траянов се бе отдал на шахмата с онази страст, с която се отдаде на поезията, той неминуемо – с неговия шахматен талант и ерудиция би достигнал върховете на европейския шахматен елит!” През същата година и виенският “Нойе Фрайе Пресе” в исторически обзор за шахмата в Средна Европа отбелязва, че “един от най-големите шахматисти, гостували в Австрия, е българинът Теодор Траянов, играл в средата на известните Шлехтер, Тартаковер, Рети и др.”
    Когато през април 1936 г. в София гостува незабравимият Александър Алехин, чичо ми ме хвана под ръка с думите: “Ела да се любуваме на един шахматен великан!” И ме заведе в тогавашното градско казино, където Алехин даде сеанс на едновременна игра, като срещу двама от съперниците игра блинд и ги победи, което на мен – младежа – направи много силно впечатление. Особено бях изненадан и от обстоятелството, че Алехин и чичо ми си говореха на “ти”, като се назоваваха Федя и Саша. С удоволствие приех поканата на чичо ми да присъствам на една среща с Алехин (с “моя стар приятел от Виена”, както се изразяваше той), в един софийски апартамент. В паметта ми се е изтрило името на домакина. Двамата българи от една страна с белите фигури и Алехин от другата, се увлякоха в две партии до такава степен, че непрекъснато спореха и анализираха, като всеки – взел в шепата си по няколко фигури – се мъчеше да убеди останалите, че неговото решение е най-правилното. Говореха помежду си на руски език.
    Очевидно поетът години наред след като се утвърждава между най-добрите представители на родния шахмат, продължава да му се отдава с цялото си сърце. Известен е фактът, че в първия официален турнир у нас през 1905 г. той показва пълно превъзходство над своите съперници, постигайки 100 процента. Най-често той се събираше с приятели край шахматното табло в кафене “Кристал”  и около неговата маса винаги имаше грозд от любопитни. Той обичаше да казва: “За мен шахматната игра е математика, философия, поезия и музика!”
... Поетът много обичаше природата и планините. Веднъж, като слизах от Витоша с букет цветя, които му показвах с нескрита радост, той навъсено ми каза: “По-хубаво щеше да направиш, ако бе оствил цветята в планината, а качвайки се горе, да бе поставил в раницата си няколко тухли за някоя новострояща се хижа...”

в. “Народен спорт”, бр. 17/1982 г.            Васил Траянов



Снимки:

1. Теодор Траянов (в средата) с шахматиста Алфред Пинкас. [1922] г.


2. Шахматна партия между Т. Траянов и А. Пинкас. София. 28 юли 1922 г.