Преди години прочетох книгата на Хилари Клинтън „Историята на моя живот”. Исках да разбера през какво е преминала тази жена, за да бъде днес между първите лидери на САЩ и света. Сиреч, какво е нейното вчера? И разбрах! Разбрах какво значи целеустременост, хладен разум, интелект, огромен труд, здрави нерви и най-вече характер, който се изгражда с всеки неуспех и провал. Не, не съм се объркала. Именно неуспехите и провалите ни изграждат като личности преди да дойде успехът. А жена на върха не е като мъж на върха. Иска се двойно от всичко! Харесваме я ли, или не - тя това си е избрала. И го постига!
Но да оставим Америка и да се върнем у нас.

Напоследък живеем в действителност като от вчерашен вестник.
Скандали - нови и стари -  бележат дните ни и непрекъснато ни връщат назад, за да видим кой какво сътворил, защо, кой направил поръчката, кой подписал договорите, кой пуснал фактурите, та накрая и кой платил … И така, докато се забрави. Пък в подходящия момент пак ще го тупнем на масата. Но покрай тези волни или неволни скандали за пореден път разбираме нещо много важно. Преди да тръгнеш накъдето и да било, особено към най-високия пост в държавата, обърни се смело назад и виж кой си! Може да си роден на село, може и в град, може в Ню Йорк, може и в Москва - това ти не си го избирал. Може да си дебел, слаб, нисък, висок, красив или не чак толкова. И това не зависи от теб. Но от началото на съзнателния си живот сам си направил своите избори и си взел решения, за които отговаряш. Само ти! Не времето, не Партията, не майка ти и баща ти, и не някой ментор … Само ти!

И ако не си имал силата да устоиш на изкушението
за бърза кариера, добро материално положение, влиятелни приятели и просто един друг живот, не търси оправдания. Няма да ти помогнат нито Бърнърд Шоу, нито Хемингуей, още по-малко Шекспир! Казали са някакви работи тези хора - умни работи (цитират ги), но нищо от вече казаното в този свят не може да оневини твоите грешки и позори. Само ти! Обаче … Така е, може би, на теория.
Вярвам, че у повечето от нас дреме по един творец. Макар че малцина осъзнават тази искрица в себе си. Има обаче и едни други хора (те са по-малко), в които не дреме нищо. Освен политиканството - неистов стремеж за бърз скок към завидна кариера. Днес, естествено, го наричат по друг начин: да работиш за благото на народа, да служиш на обществото, да си страж на справедливостта, обединител, водител и други подобни глупости, които аз, за по-кратко, наричам „дрън-дрън!”. Защото ако някога тези фрази са имали някакъв смисъл, днес са просто клишета. И означават само едно - лицемерие! (Боже, кога станах толкова цинична!?)
Толкова много се лъже в изстрадалата ни държава, че чак не е за вярване. Лъжите на управниците и политиците ни вече придобиха кошмарни размери. Преди години един мой голям приятел и майстор на словото, д-р Александър Попов, ми каза много да внимавам със силните думи. И беше прав! Но мисля, че вече им е дошло времето. И трябва да ги казваме - всеки ден!

Грандиозна корупция, Кошмарни лъжи, Отчайваща мизерия,
Престъпна безотговорност, Безнаказаност!
Но … прогнозирам, че скоро ще стане „весело”. Още не са си извадили кирливите ризи. Ще кажете: И кое му е веселото?! Ами, очевидно ние вече нищо не можем да направим, освен, може би, да ги изметем. Но понеже това няма да се случи - кой ще тръгне днес да ти прави революции и да зареже мохабета във Фейсбук - те сами ще се изметат едни други. От алчност!
Ясно е, че няма да стане президент този, който най-много заслужава, и на който най му прилича. Защо съм сигурна ли?! Помните ли онова проучване, преди да са ясни всички кандидати, което показа, че 50% от анкетираните щели да гласуват за кандидата на една партия, независимо от това кой ще е той. Не знам вие как го приехте, скъпи читатели, но аз се втрещих. То бива, бива, ама това вече прилича на масова психоза… или на слабоумие! И изобщо няма значение коя е партията! Въпросът е принципен. Ти, байчо, очи нямаш ли, тази глава само за украса ли я носиш, или за да пазиш равновесие?! Мисловен процес не произвеждаш ли!? Но … ще видим. Винаги има надежда и зрящото да прогледне. Дано нещо са объркали социолозите! Или просто са искали да угодят на някого. Пак!

Защото е пълно с нагаждачи и подмазвачи наоколо. Фрашкано е!
И повечето не са хора, които ще умрат от глад, ако не лазят пред властта. А защо го правят?! Ами, ако всеки от нас се запита, там, където е сега, благодарение на Партията ли е (няма значение коя), или на своите усилия, качества, талант и труд, веднага ще си отговорим.
Иначе, по пазарджишко всичко е спокойно. Екстра сме си! Посрещаме, изпращаме кандидатите, агитираме се едни други,  ама спокойничко, лежерничко, че  нали утре пак ще трябва да живеем заедно. Само онези (по-горе) лица, семейства и приятелски кръгове, които трябва да се отчетат пред партията за получените постове, назначения, благинки и услуги, ще се поозорят, ама няма как! Ако се посрамят - лошо.
Еееех, пак се отнесох!

Пак люто ще ми се разсърдят горе(не)посочените госпожи и господа.
Някои от тях дори ми се заканват за туй-онуй. Ама ще им кажа хич да не се ядосват. Аз вече съм взела-дала. Скоро ще се влея в пенсионерската армия и ще хвана гергефа. Пък и нали вече намериха ефикасен начин да ме неутрализират?! Че като напиша някой по-нехвалебствен текст за нещо си и хоп - скоро излиза материал, който надълго и широко разказва колко прекрасно е същото това нещо си. Наричат го „гледна точка”. Аз го наричам  по друг начин, ама хайде! Нали знаете, че правилната линия е генералната. Иначе си черногледец и гадняр!


И … гласувайте, уважаеми съграждани! Гласувайте смело! Не заради задължението, не заради повелята на партията и не заради паричките и кебапчетата (ако изобщо този път раздават), а заради самите вас. И заради България!
Гласувайте за президента, който не се срамува от своето ВЧЕРА.
И от който ние няма да се срамуваме УТРЕ!



Мариана Бойрикова