След десетилетията клинича смърт на волейбола в Пазарджик зала "Васил Левски" възкръсна за най-интелигентната отборна игра.Без афиши, без телевизонни реклами - само с вторичната съмнителна достоверност на фейсбук глашатйството и тук-там малко по-сериозната информативност, поне 200-300 привърженици на волейбола аплодираха първата победа на възродения волейболен "Хебър" - мъже. 

Под подновеното осветление и рециклирания под на вече изглеждащата, и само от това, прилична за провеждане на състезания от по-виско ниво зала.

Момчетата на Атанас Петров спечелиха първия гейм с ентусиазма на новосъздаденото. Във втория и третия, обаче проличиха и слабостите на новороденото - липсата на синхрон, елементарни пропуски и поредица от грешни начални удари. Не че гостите блестяха. Напротив. В четвъртия и те напхравиха толкова пропуски от начален удар, колкото и асове за пазарджиклии. Така през цялото време играта точка за точка държа в напрежение публиката, която подкрепяше своите все по-присърце. Дори когато столичани оспорваха при 26:25 съдийските решения в своя полза. Но благодарение и на подкрепата от трибуните "Хебър" взе гейма - с 28 на 26 точки. А от публиката побързаха да напомят волейболната логика кой бие при 2:2. Но видяха и отбелязаха още в началото на тайм брека, че нашите се "запалиха", може би от това, че столичани се виждаха победители и потърсиха триумфа си с помощта на съдиите. И станаха безмилостни. За да оставят "Левски"- София на 5 в петия гейм. При това, познавачи на играта отбелязаха, че тази година сините са направили отбор, за разлика от миналата, когато ги биеше всеки, "който  ги хване".  

Победата си е победа. И в контрола можое да се покаже характер и да се обърне резултата. Но да не вземаме нещата прекалено насериозно, както във футбола. За това по-нататък. Засега поклон на публиката и дано става все повече, за да изпълва залата, а не да се привижда някому, че е пълна.Защото Спортна зала "Васил Левски" помни и олимпийски квалификации, и състезания от национални и други първенства, изпълващи я до краен предел.Както се казваше навремето: "Да се пука по шевовете".