Георги Петков Машев е роден на 1 ян. 1887 г. в град Пазарджик. Син е на учителя възрожденец Петко Машев.

Учи живопис при проф. Петко Клисуров в Държавното рисувално училище (дн. НХА), София, през 1906/1907 г.  През 1907-1908 г. заминава за Петербург. Завръща се в България и една година следва право в София. По-късно заминава за Брюксел, където учи в Художествената академия при проф. Едмонд Ришар, 1910-1911 г. През 1912 г. завършва Художествено индустриално училище - София при проф. Иван Мърквичка.

През Първата световна война, 1915-1918 г., е военен художник в Конната дивизия на Българската армия. През 1929-1939 г. е художник в Министерството на народната просвета (МНП). В приятелски връзки е с поети, писатели, културни дейци - Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и други. Под псевдонимите Машока и Чарни сътрудничи на вестниците: "Оса", "Българан", "Ден", "Барабан", "Камбана", "Смях", "Балканска трибуна" и други с карикатури против режима на Фердинанд. Рисува голям гротесков цикъл "Земен рай", посветен на Адам и Ева, Грехопадението и последствията от това - 1927 г. Създава батални и исторически композиции, 1940-1943 г. Първата си самостоятелна изложба представя в София през 1915 г. Редица негови изложби са организирани в различни градове на страната. През 1930 г. работи в Париж и през 1931 г. излага в Есенния салон картината "Дамски портрет", участва и в "Изложбата на 100-те" (френски художници - хумористи), с цикъла "Адам и Ева".

Георги Машев е художник с ярко присъствие в културния живот на 20-те и 40-те години на ХХ век. Неговите творби са белязани с приказно-фолклорни, историко-философски и насмешливо-сатирични персонажи и сюжети.

Умира на 10 авг. 1946 г.

Студент в София, 1907 г.	Георги Машев с поетът Димчо Дебелянов. София, 1912 г.
Като художник на Конната дивизия, [1915-1918] г.	1930 г

Писмо от списание “Съвременни артисти” – Париж до Георги Машев, във връзка с представянето му на страниците на списанието и превод на български. 30 апр. 1931 г.

Отзиви за творчеството на Георги Машев от статии за художествени изложби

“ Георги  Машев е художник на дълбоките преживявания. Картините му  не са настроения на един ден, а съзнателно търсене на една по-висока идея, на действително вглъбяване ..... Той се стреми да открие тайните на душата и картините му “Скръб”, “Тъга”, “Балада” и “Поход”, са истински шедьоври в това отношение. Машев владее отлично маслените бои, тоновете му са меки, умело сложени ...”
Из изложбата на Ю. бълг. художници, в. “Заря”, бр. 1950/07.01.1920 г.

“... Смела, оригинална фантазия, изтънчена наблюдателност, мощно романтично чувство – това са основните черти на неговия голям талант. Ние нямаме художник с такъв голям темперамент, с такова силно трескаво въображение, с такъв замах и творческа находчивост като Машев...”
Митев, Ст. - Г. М. Изложбата в Постояната художествена галерия, в. “Зора”, бр. 1155/19.04.1923 г.

“... Той бе единственият художник, който долови приказното, фантастичното, съчета го с хумор и сарказъм и създаде творби със силно подчертан индивидуален стил.  Г. М. живя като артист .... И умря като артист. В наследство остави кутия маслени бои, няколко недовършени картини и многобройни творби, наситени с велики идеи, творби, в които отрази своя голям, неспокоен дух.”
Х. Николов, Т.  Г. М. почина, в. “Свободен народ”, бр. 173/22.08.1946 г.

Документите за личния фонд на художника Георги Машев постъпват като дарение в Държавен архив – Пазарджик. Фондът е заведен под №1056 през 1982 г. и съдържа един инвентарен опис.


Искра Андонова,
гл. експерт в Държавен архив - Пазарджик