На 28 юли 2016 г. от 11:00 часа в Тракийски култов комплекс "Жаба могила" ще бъде открита изложбата "Жаба могилата - 40 години назад във времето".

Жаба могила е най-голямата сред 300-те могили в землището на град Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м. и височина 20 м. Тя е уникален тракийски култов комплекс и част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. Пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете. През 1976 г. под егидата на Градски съвет - Стрелча и под научното ръководство на доктор Георги Китов от  Археологическия институт с музей, с участието на научния експедиционен  клуб ЮНЕСКО започва археологическото проучване на околностите на град Стрелча.
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.

Повече за "Жаба могила"

"Жаба могила" е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. "Жаба могила" е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състой се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена. Трите плочи фланкиращи входа са с богата пластична украса. Релефната художествена украса се състой от три пояса-перлов низ с йонийска кима, силно геометризирани бръшлянови клонки и перлов низ с лезбоска кима. От двете страни симетрично са разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено. Каменният блок  с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в Исторически музей – Стрелча. При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец докаран до последния си дом с колесница. Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.
В северозападната периферия е открито светилище – храм. То  е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замаска  ,  третото  с каменни плочи.
Подобно на гробницата  и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък наподобяващ  перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.
Светилището-храм е построено няколко десетилетия по- рано от гробницата – мавзолей. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно. Разбира се не всичко може да бъде правилно тълкувано днес. Тяхното значение за тракийската археология, история и религия ще бъде оценявано тепърва.
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено от Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.

Източник: Официалната интернет страница на Община Стрелча