Снощната среща в библиотека „Никола Фурнаджиев“ от поредицата на Милен Спасов „Лицата на Пазарджик", която цели да представи пред пазарджиклии  известни личности, свързани с нашия град, беше с преподавателя от ПУ „П. Хилендарски“ доц. Камелия Галчева. Тя избра да се представи сама пред гостите, дошли на срещата. И го направи чрез

резилиантния подход. За голяма част от аудиторията това се оказа ново знание, но нали затова и рубриката има за цел да представи личности с принос за Пазарджик. Така че доц. Галчева още с изправянето си пред аудиторията допринесе за едно нейно ново знание. Резилиансът е устойчивост на удар, вътрешна психична сила, способност на човек, след удар, да се възстанови, да се изправи и да продължи. Резилианс е нов подход в социалната, възпитателна, корекционна и терапевтична работа с деца, а трите източника за резилианс са „Аз съм“, „Аз имам“ и „Аз мога“.
„Аз съм Камелия и само Камелия. Доцент съм зад преподавателската катедра, а иначе тук съм Камелия“. „Аз съм камелия“ – и показва нежния цвят на камелия, който цял ден е носила по време на пилигримския си поход до Камино. „Аз съм селянче от село Търнава, селото на Вълка Ташевска – първата жена офицер, селото на онази бойка продавачка, която изгони с парцал крадец, насочил срещу нея хладно оръжие. В списъка на „Аз имам“ нямаше нито едно материално богатство, а само духовни – семейство, съпруг и дете. А в третия стълб на резилианс - „Аз мога“ могат да бъдат изброени всичките ѝ успехи – написването и издаването на над 60 заглавия и 200 публикации, месенето на истински хляб с квас, грижата за градината, за приказно красивите лалета, за голямата тиква, за която казва, че собственоръчно е отгледала каляската на Пепеляшка. 
Сигурно всеки от участниците изведе за себе си свое знание, запомни своя емоция с Камелия Галчева. Сред споделените от нея уроци в живота ѝ е умението и знанието, че „всеки трябва да бяга в собствения си коридор“. „Сравнявайте се със самите себе си, с това, което сте били вчера, с което сте днес и с което ще бъдете утре“.
Като доктор по педагогика тя е притеснена, че съвременните деца не играят. „Играта е да комуникираш, да споделяш, а децата сега не общуват, времето им минава с различни мобилни устройства, но не и с човешко общуване, а това винаги дава отражение в по-нататъшния живот“.