Затворник, излежаващ 10-годишна присъда в затвора в Пазарджик, поиска  две обезщетения от по 5 000 лева за претърпени вреди  Първото е за времето от 2000-та година до 2009-та година, а второто от 2009-та до сега. 

Първоначално не му харесал ареста в Пазарджик, в  който през 2000 година е престоял 4 месеца.   Арестът бил под нивото на земята, килията била пренаселена, без достъп до естествена светлина и чист въздух, без достъп до тоалетна и течаща вода, като за естествени нужди са ползвани кофи. Преместен е в Затвора в Пазарджик, където изтърпявал наказанието две години и половина, като килията  била пренаселена, мръсна, без течаща вода и тоалетна. Недоволен останал и от затвора в Пловдив  където през 2004 година  пребивавал за срок от 3 месеца, като  и там килията  била пренаселена, мръсна, без течаща вода и тоалетна, за естествени нужди са ползвани кофи.
По твърденията му до 2006 година в пазарджишкия затвор бил  13 пъти изолиран в наказателна килия за период от 10-14 дни. Килията  била влажна. Държан бил в килия с пушачи, а той бил непушач. Според него условията, в които е държан, са предизвикали у него неимуществени вреди: страхове за здравето, притеснения, битови неудобства, обида и възмущение от условията в затвора, чувство за малоценност и безнадежност от нарушаване на правата му и човешкото му достойнство.

Съгласно справка  на началника на Затвора в Пазарджик лишеният от свобода Б. изтърпява наказание от 10 години и 6 месеца лишаване от свобода, като начало на наказанието е 11.01.2006г.

След изслушването на свидетелите съдът намира исковете му за неоснователни и недоказани.

Свидетелски показания опровергават твърденията  за лошо осветление и липса на проветрение в спалното помещение. Според тях има прозорци и достъп на естествената светлина в килиите. Хигиената в помещенията   е вменена като задължение на самите обитатели, лишените от свобода. От страна на Затвора Пазарджик е изпълнено задължението за снабдяване с хлориращи препарати.

Съдът намира, че визираните  неудобства, не се конкретизират с проявни форми, които да надхвърлят предела, над който може да се говори, че условията са несъвместими с човешкото достойнство. Недоказани в този смисъл са и твърденията за претърпени  неимуществени вреди.

Със свое решение от 9 май Административният съд в Пазарджик отхвърля и давата предявени иска и осъжда К.И.Б., с адрес Затвора гр. Пазарджик,  да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, и Министерство на правосъдието сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС.