Лазаровден е първият от трите големи празници, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Според Библията на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Тогава Божият син  извиква „Лазаре, излез навън” и миг по-късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. Това е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило.
На Лазаровден в община Пазарджик празнуват 628 именици с името Лазар, Лазаринка, Лазарина. 313 са мъжете са с името Лазар, 237 - жените с името Лазарина. Среща се още и вариантът Лазаринка.