Христина Димитрова Сотирова е родена на 22 септ. 1898 г. в град Пазарджик. Баща ѝ Димитър Маджаров работи първоначално като учител, а по-късно започва да се занимава със земеделие и търговия. Родителите ѝ умират млади. Въпреки лишенията и трудностите, които изпитва, Христина Сотирова завършва успешно Девическата гимназия в Пазарджик през 1917 г.
През 1918 г. работи като учителка в с. Дебращица, Пазарджишко. През следващата, 1919 г., сключва брак с Васил Сотиров - художник-карикатурист.

През есента на 1919 г. Христина Сотирова се включва в състава на любителския театър при читалище "Виделина" в Пазарджик и от този момент свързва завинаги живота си със сцената.
Младата жена обича литературата, пиесите на наши и чужди автори и при отдалата ѝ се възможност показва дарбата и амбицията си  да се превъплати в различни героини. Първата ѝ роля е на графина Ема от "Чест" на Зудерман. Следват Костанда от "Свекърва" на Антон Страшимиров, баба Гицка от "Големанов" на Ст. Л. Костов и други. Нейният талант е подплатен с изключително трудолюбие. В своята почти 50 годишна театрална дейност Христина Сотирова изпълнява над 40 роли в стотици постановки.  Работи с известни режисьори като Крюгер Николов, Николай Фол, Атанас Христов, Матю Македонски, Светослав Атанасов и други. През 1951 г. с Постановление на Министерския съвет получава званието "Актриса". Пенсионира се през 1956 г.
През 1975 г. Христина Сотирова дебютира в киното с филма "Баш майстора". По-късно изпълнява роля в българо-немския игрален филм "Трини" и получава благодарствено писмо от немския кинорежисьор Валтер Бек (Потсдам, ГДР), за своето участие. Други от нейните роли са в българските филми "Селцето", "Апостолите", "Бой последен", "Огледалото", "Отражения", "Певецът" - немско-българска продукция.
По случай 100 години от създаването на театъра в България, Христина Сотирова е наградена със златна значка "Дъбови листа". Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на артистите-ветерани на сцената и манежа.
Христина Сотирова и съпругът и Васил Сотиров участват активно и в музикалния живот на Пазарджик. Тя пее в хора и е солист в музикално дружество "Родопска песен", а по-късно и в оперетата "Маестро Георги Атанасов".
Христина Сотирова умира на 27 март 1991 г.

Христина Сотирова с Крюгер Николов – режисьор и Иван Сестримски – литературен критик. 1939 г.	Христина Сотирова (в средата) в ролята на Настя от пиесата “Наймичка” на режисьора Крюгер Николов. 1940 г.

Христина Сотирова дарява своите документи, заведени под фонд №1140, в Държавен архив – Пазарджик. През целия си живот тя доказва непреходната си обич и всеотдайност към театралното, филмовото и музикалното изкуство. Посланието ѝ към любимата публика и нейните съграждани е да отстояват принципите си за един по-добър и красив духовен свят.       


Искра Андонова
гл. експерт, Държавен архив - Пазарджик