Изложбата "Графични инсталации" на Марин Маринов е подредена в Историческия музей в Пазарджик. Снощи тя беше официално открита. Директорът на Регионалния исторически музей Борис Хаджийски използва повода да връчи на Марин Маринов официално свидетелство за дарение - за многобройните дарения, които той е правил на музея, а Марин Маринов обеща една от творбите в изложбата да бъде поредното дарение за музея.

"Графични инсталации" са един от експериментите на художника, който събира 33 дигитални отпечатъка на работи, създадени между 2006 и 2013 година.
"Жанрът инсталация съществува в съвременното изкуство - той е обикновено някакъв сбор от предмети, които по специален начин са подредени. Аз реших на белия лист да инсталирам различни елементи, затова ги нарекох графични инсталации. Композиционно нещата опират в четирите ъгъла - това са четирите опорни точки на моите инсталации. Ние живеем в триизмерен свят - височина, дължина, ширина. На мен ми липсваше четвъртото измерение - дълбочината - дълбочината на мисълта, дълбочината на духа. Заради това тези инсталации са разположени в една четиристранна плоскост. И разчитам на емоционалното и идейно въздействие на всяка работа". Така Марин Маринов отговори на незададения, но присъстващ и усещащ се в залата въпрос "Защо точно графични инсталации". Творецът сподели за интереса си към археологията, към знаците и символите, които са вплетени в творбите. Това са прабългарски артефакти, азбуките, петроглифите, а също и абстрактни образи и елементи, провокирани от великите Леонардо, Пикасо, Вазарели и Дюрер. Използваните елементи са подчертано символни и във всяка една композиция, във всеки елемент личи авторовото отношение.
Изложбата е представена за пръв път преди 2 години в Пловдив в залата на Дружеството на пловдивските художници. По думите на Марин Маринов обаче в Пазарджик изложбата стои по-добре, като оформление и пространство.
На откриването ѝ Иван Есенски сподели това, което винаги го е удивлявало в личността на Марин Маринов -"това е неговата жизнерадост, неговата страст към живота, неговата храброст да преодолява жанровете, защото той започна с един от сложните жанрове, който изглежда най-прост - сценографията, където уж вървиш по чужди релси, уж следваш чужди указания, но в крайна сметка трябва да изразиш себе си".