Художествена галерия "Ст. Доспевски" днес отбелязва 111-та годишнина от рождението на големия пазарджишки творец Георги Герасимов, завещал всичките си творби и цялото си имущество на община Пазарджик. На страницата си във Фейсбук галерията публикува материал на Екатерина Иванова, уредник в ХГ "Станислав Доспевски", който ще публикуваме и тук, за да се присъединим към тези, които ще почетат днес името и делото му.

На днешната дата 5 февруари се навършват 111 години от рождението на художника ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ

ИЗКУСТВО, ПРОПИТО С ОГЪН И СТРАСТ

 Кой е Георги Герасимов? Петрана Клисурова го нарича „Класик на българското графично изкуство”. Първият ми досег до това изкуство беше преди много години, разглеждайки репродукции в учебниците по литература и изобразително изкуство. Тогава бях ученичка и все още не знаех, че техният автор е мой съгражданин.

Георги Гарасимов е роден на 5 февруари 1905 г. в град Пазарджик в задружно патриархално семейство. Той е последното, пето, дете и расте под нежните грижи на майката, останала рано вдовица, братята и единствената си сестра. Едва тригодишен започва да рисува. Често талантливите хора тръгват в попрището си от крехка възраст. Като ученик Георги развива дарбата си насърчаван от своите учители и родители. Може би тези скромни хорица още тогава са виждали в малкото момче бъдещия маестро на четката и молива.

 Георги Герасимов завършва гимназия и прогимназия в родния си град, следва и завършва живопис в художествената академия в София. За 10 месеца завършва с отличие 4 годишния курс по графика в Академията за приложно изкуство в Прага. Той работи като учител в различни училища, като художник – график в Държавната печатница, като военен художник, но любимото му място е ателието в двора на родната къща. То е неговият „храм на вдъхновението”, а въздухът на бащиния дом „причастие и благослов за творчество.” Там е неговият свят: различен, изпълнен с образи, цвят, форма и светлосянка. „Това, което ме приковава за мига на днешния ден е изкуството. – пише Герасимов – Когато рисувам - изгарям!” Той гори във вечния огън на изкуството и от този огън като Феникс се раждат множество рисунки, графики и живописни платна.

За много хора, негови съвременници, Георги Герасимов е бил човек с „труден” характер, но има ли творец с „лесен” характер!? Малцина са разбрани от обикновените хора и това е така, защото всеки творец е богопомазан, докоснат свише, виждащ неща, неразбираеми за другите хора. Той живее в свой свят, различен от света на заобикалящите го хора. Каква ли страст към живота е изпълвала душата му, за да я пресътвори в картините си. Няма кътче от света около него, до което да не се е докоснал. Всяко нещо, което му е правило впечатление е намерило израз върху белия лист. И така… до последния му дъх.

Най-интимния творчески акт за художника е рисунката. Тя е началото, зараждането на идеята. Там твореца е най-искрен, не може да излъже, не може нищо да скрие. Въоръжен само с молив или въглен, друг път със сангин или сепия Герасимов рисува. Вълнуват го хората: „…Да общуваш с простите чистосърдечни хора, чийто напукани мазолести ръце, патинирани от земния прах ти говорят за нещо вечно и постоянно в характера на човека”. Стъпил здраво на народната реалистична традиция в изкуството рисува биволари край река Марица, селянки и селяни, работещи на полето под жаркото слънце, овчарчета с омалели дрехи – боси или обути в скъсани цървули, работници в мината.

Много топлина и нежност бликат от композициите с трудово всекидневие. Често рисува майка си и сестра си, занимаващи се с домакинските задължения. Вълнува го темата за майчинството и на бял свят се появява композиция с уморена жътварка, кърмеща невръстното си дете или ревяща от разкъсваща болка биволица изправена над мъртвороденото си теле…

С особено удоволствие художникът портретува близките си: майката, сестрата, брата… С виртуозен замах рисува портретите на приятели и познати. Не минава много време и Герасимов се налага като тънък психолог, познавач на хората. Освен близките си той рисува и себе си, изучавайки чертите на познатото лице. Очите, големи и втренчени в зрителя говорят понякога с болка, понякога с ирония, друг път с копнеж или тъга, но винаги живи и проницателни. Художникът често се изобразява със скицник или в ателието пред графичната преса. Той се представя в най-различни психологически състояния и настроения. Но зад привидно спокойното изражение бушува ураган от мисли и страсти готови да отприщят въображението и да принесат твореца в свят, изпълнен с енергия и плам.

Така се раждат фигуралните композции на историческа тематика. Закърмен от родолюбива българка Герасимов не може да отмине с лека ръка съдбата на обикновения човек, страдащ под ударите на пет вековното робство. Той разработва сцени на отминали събития бавно и търпеливо, една след друга докато не постигне желания резултат. Като малко дете любопитството му го отвежда в зоологическата градина при слона и камилата и те оживяват върху белия лист. Не забравя и домашните животни – мързеливата спяща котка, игривото куче, шумните патици... Биволите – тези големи, тромави великани често привличат вниманието му: ту пасящи, ту въргалящи се в калта край Марица и се превръщат в емблематични за неговото творчество. Очите му зорко наблюдават натурата. Изучава я със сърце и душа, гребе от нея с пълни шепи, владее я, флиртува с нея. Той пише: „Истините в изкуството, проверени чрез наблюденията в природата, добиват трайност и стават безсмъртни. Който се отчуждава от природата, губи захранването на способностите си, бързо изгубва силите си и стига до умствено затъпяване и шаблонно повторение.” (1951 г.)

В нелекия път на твореца , съпроводен с възходи и падения, успехи и разочарования Герасимов намира утеха в изкуството. Често лампата в ателието на художника свети до късно след полунощ. Страстта изгаря душата му, не му дава покой и той приведен над пресата прави отпечатък след отпечатък, любопитството го кара да експериментира с техники и материали. Владее до съвършенство печатната графика. Изпод ръката му се раждат монотипии, гравюри, литографии, но любимата му техника е сухата игла. Упоритият труд шлифова таланта и награждава с успех търпеливите. Признанието не закъснява. През 1936 г. младият художник е награден с парична награда от Министерство на народната просвета за портрета с маслени бои „Лили” и гравюрата „Пиета”. Същата година е приет за член на Съюза на българските художници. В гилдията често го избират за член на ръководството. През 1959 г. е награден с ордена „Кирил и Методий” – III степен за дългогодишна преподавателска дейност. 1966 г. му носи втори орден „Кирил и Методий”, този път I степен. През тази година е провъзгласен за почетен гражданин на Пазарджик за приноса му в националното ни изкуство и културното развитие на родния град.

Призован от малък до последния си дъх свещенодейства в храма на родното изкуство. На 15 април 1977 г. сърцето на Георги Герасимов спира да тупти, но страстта и любовта му към живота продължават да пулсират и днес в неговото творчество. Малко преди да си отиде от този свят видният художник завещава на родния си град всичко, което притежава – недвижими имоти, движими вещи, художествени картини и спестовни влогове.

Днес родната му къща и ателието са превърнати в музей според последната воля на дарителя. Цялото му художествено творчество: маслени картини, скици, портрети наброява над 6 454 творби, албуми и клишета.

 Екатерина Иванова
 уредник в ХГ „Станислав Доспевски”