Роден е на 29 декември 1915 г. в с. Каменица (днешен квартал във Велинград). След като баща му загива в Първата световна война, през 1926 г., семейството се преселва в София.
Яко Молхов завършва Първа мъжка гимназия през 1934 г. Литературните му интереси датират от ученически години. Сближава се с писатели и литературни дейци като Арманд Барух, Ничко Бенбасат, Хаим Бенадо и участва активно в работата на читалище "Хаим Нахман Бялик" и еврейския Кръжок за изкуство.

След гимназия работи като търговски служител в книжарския бранш, учи право в Софийския университет, но не го завършва поради изключване по Закона за защита на нацията.
Яко Молхов е един от основателите на литературния кръжок "Христо Смирненски" и там се сприятелява с младата генерация литературни творци - Емил Манов, Веселин Андреев, Павел Вежинов, Камен Калчев и други. От това време е и приятелството му с Борис Делчев, който оказва влияние за ориентацията му към литературно-критическите прояви.
Член е на РМС от 1930 г., партиен секретар и член на секторното ръководство в квартал "Ючбунар". През Втората световна война прекарва дълго време в еврейските трудови лагери. На 9 септември 1944 г. е в гр. Дупница, където е изселено семейството му. По-късно се връща в София и от 1948 до пенсионирането си през 1970 г. работи в системата на Българската кинематография. Заема постовете главен редактор на сп. "Кино и фото" (1953-1965), редактор към Студия за игрални филми (1966) и Студия за научно-популярни филми (1967-1970).
Участва активно със статии и рецензии в литературните вестници и списания. Следи развитието на българския роман и отразява постиженията и слабостите му в обзорни статии. Превежда творби на А. С. Пушкин, В. П. Катаев, Иля Еренбург и други. Издава сборници с критически статии и литературни портрети. Сътрудничи на сп. "Киноизкуство". Освен кинокритик, той е и киносценарист. Автор е на няколко сценария за документални филми: „Панайот Хитов” с режисьор Хр. Мутафов, „Захари Стоянов” с режисьор Юли Стоянов, „Пътят на Ботевата чета” , „От древните траки до наши дни” (за Пазарджик и Пазарджишки окръг ) и други.
След пенсионирането си продължава да се занимава с литературна и филмова критика. През 1974-1976 г. завежда отдел "Белетристика" на сп. "Пламък", участва в работата на кинофестивали, член е на международно жури.
Членува в Съюза на българските писатели и Съюза на българските филмови дейци. Яко Молхов е награждаван със сребърна значка за народо-полезна читалищна дейност - 1952 г., ордени: „Девети септември 1944” – 1966 г., „Георги Димитров” – 1985 г., получава званието „Заслужил деятел на културата” – 1986 г. и други. 
Дистанцирал се от обществения живот през последните години от живота си, Яко Молхов умира на 8 април 2001 г. в САЩ.

 

Поздравителeн адрес за 60 годишнината на Яко Молхов от Съюза на българските писатели

На Международен филмов фестивал в Карлови Вари,  дн. Чехия. 1960 г.
1.С Невена Коканова	2.С Невена Коканова, Емилия Радева, Любомир Димитров и Въло Радев.

 

С Валери Петров от поетична вечер в Младжеки дом – Пазарджик. Юли 1994 г.

Личният фонд на Яко Молхов е дарен от него и е заведен под №1342 в Държавен архив – Пазарджик през 1998 г. Документалните материали са биографични, от творческата дейност, кореспонденция и снимки.

Искра Андонова
гл. експерт, Държавен архив - Пазардвжик