Народните представители приеха на първо четене четири от общо шест законопроекта, засягащи  различни аспекти в Закона за висшето образование. Един от тях, със съвносител народният представител от РБ и член на образователната комисия Бойка Маринска, се отнася до Националното представителство на студентските съвети.

Основните промени касаят въвеждането на мандат на членовете на Националното представителство, намаляване на отчисленията от бюджетите на Студентските съвети от 10 % на 3 % към Националното представителство и подобряване в прозрачността и отчетността в неговите дейности, обясни от парламентарната трибуна Бойка Маринска. Тя посочи, че по този законопроект са работили много прецизно с депутатите от ГЕРБ.

По думите на Маринска, системата на висшето образование се нуждае от реформи, които да отговарят на целта на Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и на Стратегията на висшето образование.

По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от АБВ, Маринска подчерта, че има съществени забележки. По същество тя посочи, че се предвижда намаляване на изискванията за създаване на факултет, което означава, че вече и главните асистенти ще се смятат за хабилитирани лица за целите на достигане на изискванията за персонал. Считаме, че това ще попречи за закриване на нефункционални звена и нефункционални факултети в системата на висшето образование и ще допринесе до голяма степен в роенето на университети и на висши училища, категорична бе Маринска.

По отношение на текста в Законопроекта изследователските институти да могат да стават квазифакултети, Маринска посочи това като „врата” към лобизъм и начин за заобикаляне на законовите изисквания.

Тя добави като критика също, че  в законопроекта  на АБВ се прави опит да се дефинира, че основният трудов договор за целите на Закона е само този на пълно работно време. Смятаме, че техниката е лоша, защото се насочва към разпоредбите на Кодекса на труда за 40-часова работна седмица, а работното време на преподавателите във висшите училища е далеч по-малко. Трябва да се помисли за друга формулировка, категорична бе Маринска. Тя се ангажира също да внесе допълнителни промени между първо и второ четене на закона.

Второто четене на Закона за висшето образование се очаква да бъде в началото на 2016 година, след като мине през обсъждане в образователната комисия в парламента, чиито член е Бойка Маринска.