Росица Георгиева завършва с отличие Пазарджишката гимназия през 1939 г. Същата година е приета студентка във Филологическия отдел на Полувисшия институт в Пловдив. През периода 1942-1945 г. е учител в с. Синитево, Пазарджишко, средищен директор на училищата в с. Синитево и Мирянци, учител в Пазарджик. Последица от трудното и мизерно детство е влошаване здравословното състояние на Росица Георгиева. Тя не може де си позволи да работи повече като учител и с болка напуска любимата професия. През 1956 г. започва да изучава международния език есперанто. Посещава задочни курсове, а след това усъвършенства езика самостоятелно. По-късно полага изпит за лектор по есперанто и получава диплом за отлично владеене на езика. Росица Георгиева дълго време е лектор в Пазарджишкото дружество «Радио» за начинаещи и напреднали есперантисти. Работи 15 години като кореспондент на Списание «Булгара есперантисто». Библиотекар е на Пазарджишкото есперантско дружество. Росица Георгиева е първата в България поетеса на есперанто. Нейното първо стихотворение „Бонвениго” („Приветствие”) е публикувано през 1961 г., във втори брой на списание „Булгара есперантисто”. Росица Геогиева участва със свои стихотворения в литературни конкурси. Занимава се и с преводи на поезия и проза от български език на есперанто, за което е награждавана. По случай 70 години юбилей на Пазарджишкото есперантско дружество, през 1980 г., Росица Георгиева е наградена от Есперантския съюз със златна значка и грамота за нейните успехи и активна дейност. Кореспондира си с есперантисти от България, Финландия, Швеция, Израел и други. До края на живота си вярва, че езикът есперанто има своето достойно бъдеще и служи на мирното и културното сътрудничество между народите. Членове на Есперантско дружество «Радио» - Пазарджик пред клуба. 1980 г. | Росица Георгиева. Карлово, 1947г. |