Асен Калоянов е роден на 13.09.1900 г. в Пазарджик. Баща му, Браян Петков Калоянов е от с. Доганхисар, край Дедеагач, (дн. Гърция), а майка му - Стоица Т. Петкова е родена в с. Ляхово, Пазарджишко.
Образованието си Асен Калоянов получава в Пазарджик, когато и прави първите си литературни опити. Сътрудничи на почти всички младежки списания: "Ученическа мисъл, "Светли зари", "Чайка", "Лебед", "Теменуги" и други. През 1921 г. започва издаването на списание "Хиацинти", от което излизат 3 броя.

След завършването на гимназия, Асен Калоянов работи една година като учител в с. Голак, Софийско и след това като данъчен агент в Градското финансово управление - Пазарджик.
През февруари 1924 г. заминава за София с намерение да работи и учи в Софийския университет, но по-късно той и приятелят му Иван Панчев решават да заминат и работят като учители в с. Голямо иб дере, Мастанлийско (дн. Момчилградско).
През септември 1925 г. Асен Калоянов отива в София и записва да следва славянска филология. Занимава се активно и с литературна работа. Коректор е във в. "Народ", сътрудничи във в. "Социалистическа младеж" и "Обществена мисъл". През 1931 г. сключва брак с Мария Станчева. Почти три години е без постоянна работа, след което е назначен за библиотекар в Държавната печатница. През януари 1945 г. постъпва на работа като редактор на списание "Известия на Главната дирекция на труда", а след спирането на списанието през 1950 г., е назначен за референт към БТА - София. От началото на 1956 г. става коректор в Издателство "Български писател".
Асен Калоянов пише предимно стихове, но в своята литературна дейност създава и поредица от разкази, фейлетони, пътеписи, литературно-критически статии, превежда стихове и разкази главно от руски автори. През 1968 г. участва в международния литературен конкурс в Рим "Arte pro arte" ( "Чрез изкуството за изкуството") и е награден с грамота и сребърен медал.
В продължение на пет десетилетия написва повече от 500 стихотворения за възрастни и деца, събрани в стихосбирки: "Понякога, кога съм насаме" (1923 г.), "Гонитба" (1925 г.), "Скиталчество" (1926 г.), "Пратеник" (1927 г.), "Под сянката на града" (1929 г.), "Година" (1930 г.), "Жертвен кръст" (1931 г.), "Стъпки по брега" (1933 г.), "Под открито небе" (1936 г.), "Пъртина" (1939 г.), "Козарче; Детски стихове (1939 г.), "На открито" (1940 г.), "Изневиделица" (1941 г.), "Пътища и кръстопътища" - избрани стихове (1970 г.).
През 1970 г. е награден е с орден "Кирил и Методий" - І степен и е обявен с грамота от ИК на Градския народен съвет за почетен гражданин на Пазарджик.
Асен Калоянов умира на 25 март 1974 г.

Указ на Президиума на НС за награждаване на Асен Калоянов с орден „Кирил и Методий” – І степен, по случай 70 годишнината му и за литературната дейност		Грамота на Асен Калоянов от ИК на ГНС – Пазарджик, с която го обявяват за почетен гражданин на града

Документите за личния фонд на Асен Калоянов са предадени от съпругата му Мария Калоянова в Окръжен държавен архив - Пазарджик през 1983 г. Фондът е заведен под №1073.  Включените в него документални материали са от биографичен характер, от творческата дейност, лична кореспонденция, изобразителни материали и документи на други лица, свързани с фондообразувателя.

Искра Андонова
гл. експерт, Държавен архив - Пазарджик