Синдикат „Образование“ анализира необходимите финансови средства за приоритетния, според Закона за предучилищното и училищно образование, отрасъл „Образование“ и установи, че с проекта за Бюджет 2016 грубо се нарушава наложения от парламента императив в закона -българското образование да бъде приоритетно финансирано.

Макар че в препоръката от Европейската комисия към държавите членки се казва, че за образование трябва да се заделят поне 6% от БВП, като до 2020 година трябва да се достигне това ниво, то в тригодишната бюджетна рамка не виждаме стремеж това да се случи.
Вчера парламентарната Комисия по образование, начело с г-жа Милена Дамянова, не спази собствения си текст в Закона и прие само неприоритетните 3.5% за образование, като сви средствата за висшите училища и БАН, а предучилищното и училищно образование обрече на нищета с едва 2.6% от БВП. Така образователната комисия обрече новия училищен закон да не се реализира в голямата си част поне за три години, защото недоимъкът е заложен и за 2017 година, а за 2018 година е предвидено намаляване на финансовите средства за образование от 3.5% на 3.4%. Тази перспектива е още едно драстично неспазване на закона „Дамянова“ да не се намаляват достигнатите средства за образование.
МОН, в лицето на проф. Танев, беше направило отлично разпределение на оскъдните средства за образование, но нямаше как да поеме отговорност за огромния финансов дефицит.
С усилията и борбата на двете синдикални Конфедерации /КНСБ и „Подкрепа“/ се достигна до увеличение на заплатите на работещите в образователната система, което е единственото положително в този бюджет.
Синдикат „Образование“ направи разчети и установи, че само за прилагане на новия Закон има 16 дейности, за които ще са необходими допълнителни финансови средства: за разходен стандарт за целодневно образование, който да го обезпечава; за дуалното образование; за валидиране на знания; за здравно обслужване; за библиотечно и информационно обслужване; за охрана на училищата, училищните коридори и училищните дворове; за подпомагащия педагогически и непедагогически персонал; за задължителната квалификация на учителите; за атестация на педагогическите специалисти; за допълнителни модули за деца, които не владеят български език; за повишаване на единния разходен стандарт за деца със СОП; за курсове за ограмотяване и придобиване на компетентности от прогимназиален етап и др.
Тук би  трябвало да се прибавят и две стратегии:
- Стратегия за привличане и задържане на младите учители. Тя  кореспондира с поне двойно увеличение на учителските заплати за начинаещи педагогически специалисти;
- Стратегия, насочена към компенсаторни механизми, съотносими към високата средна възраст на колегията от почти 58 години. Това би трябвало да включва: намаляване на натовареността на педагозите над петдесет години; една година за квалификация; допълнителни квалификации, освен задължителните.
За съжаление, всички прекрасни политики в Закона са на хартия и са твърде далече от образователната реалност в представената тригодишна бюджетна рамка.



12.11.2015                                                      ЮЛИЯН ПЕТРОВ
гр. София                                                       председател на СО „Подкрепа“