Поетесата Мария Генова е родена на 25.11.1939 г. в град Пазарджик, в семейството на военен и домакиня. След завършването на чешка филология в СУ “Св. Климант Охридски” – София, се занимава с преводаческа и редакторска дейност. Изявява се като културен деятел и общественик , а от 1987 г. започва да пише стихове, импресии, есета.
Стиховете на Мария Генова са мъдро откровение, до което човек достига като осмисли жизнения си път. Те са докосване до крехкия емоционален свят на жената, майката, любимата, която страда и се врича в името на любовта. Пораждат се въпроси за човешкото битие, за вечното безпокойство и вдъхновение на твореца, за кръговрата в природата и исконните човешки ценности. Мария Генова умело пресъздава фолклорни мотиви, навлиза в меката минорна тоналност на размисъла, посочва пътеводната светлина на надеждата и рисува с красивите багри на природата.
За периода 1993-1995 г. са издадени нейните стихосбирки: „Просто Мария” – 1993 г., „Бъдеща вина” – 1994 г., „Греховно стреме” – 1995 г. В две последователни години, 1995 и 1996, тя участва в конкурс за европейска поезия в град Лече – Италия, организиран от Центъра за европейска култура „Алдо Моро”. Там печели награди със стихотворенията си „Със име на жена” и „Част от сърцето ми остана в Лече”. Редактира книгата на проф. д-р Атанас Божков „Български приноси в европейската цивилизация”, за която е високо оценена от автора. Редактор е на книгата „Процесът по убийството на Алеко Константинов”. Мария Генова е инициатор и един от организаторите на национално честване „Възпоменателни дни – 100 години от гибелта на Алеко” в Пазарджик. Нейните стихотворения „Еньовден” и „Условие, без което не може” са включени в антологията „Български поетеси – избрано” , издадена през 1996 г.
Мария Генова е член на Съюза на независимите писатели. Тя членува в Бохемия клуб, Чешко-българско дружество за културен обмен, Италианско-българско дружество за мир, Съюз „Ние жените за достойнство и равенство” и други. Тя прави дарения от стотици книги на: Универсална библиотека „Никола Фурнаджиев” – Пазарджик, основното училище, дом за деца и юноши, детската градина в село Паталеница и други.
Мария Генова участва в културния и обществения живот и след пенсионирането си през 1996 г. Като председател на комитета „Гражданска инициатива за спасяване на църквата „Свети Димитър” – с. Паталеница, паметник на културата, се обръща с писмо, позив и статии до Министерството на културата, Пазарджишката общественост и чрез средствата за масова информация, за набирането на средства за възстановяването на църквата – 1997 г. Водена от родолюбиви чувства, Мария Генова дарява 76 тома книги на читалище „Лазар Боснев” в с. Паталеница – 1997 г. Инициатор и учредител за създаването на Клуб на приятелите на Мърквичка в България през 1998 г., тя проявява активната си гражданска позиция, като се включва със съмишленици в предприетите действия за запазване гроба на големия художник в Прага и се обявява срещу посегателства, омаловажаващи делото и приноса му за България. Професор Иван Мърквичка живее от 1881 до 1921 г. в нашата страна. През 1930 г. придворната печатница в София издава книжката му „Сонети”, която не е превеждана на български език. Трудната стихотворна форма на сонета е предизвикателство за Мария Генова. Тя превежда сонетите на Мърквичка от чешки език и книгата излиза през 1998 г. Отзивите на критиката са положителни. През 1999 г. е издадена книгата й „Затворени градини”, обединяваща стиховете от стихосбирките „Просто Мария”, „Бъдеща вина”, „Греховно стреме”, както и лирични миниатюри в проза. Подбрани лирични откровения в стихове, сътворени между 1986 и 2004 г., са включени в излязлата през 2004 г. стихосбирка „Следи в сърцето”.
Мария Генова е всеотдайна в любовта си към преводаческата дейност. Превежда чешки и словашки автори с амбицията да възпроизведе характерните особености на душевния свят, стила и лексиката им. В „Панорама” – алманах за чуждестранна литература – 1999 г. и в списание „Марица” – 2001 г., са публикувани нейни преводи на стихотворения от Карла Ербова и Иржи Жачек, както и материали от чешкия печат, свързани с Франц Кафка. През 2001-2002 г. Тя се насочва към стихотворения на Анна Ахматова и Ян Смрек, излизат преведените от чешки език литературни произведения: книгата „Старогръцки митове и легенди” на Едуард Петишка – 2001 г., поемата на Карла Ербова „Ти своята любов към мен обичаш” – 2002 г., стихосбирката „Иронична сянка” на словашкия поет Иван Щръпка – 2003 г.
С интерес от читателите, критиката и културната общественост е посрещната преведената от Мария Генова книга на чешкия журналист и кореспондент Владимир Сис „Критичните дни на България”, която емоционално и правдиво пресъздава събития от Междусъюзническата война през 1913 г. Книгата е издадена през 2005 г.
Мария Генова взема участие в провежданите творчески срещи с поети, преводачи и артисти, включва се в културни програми. Такива са вечерите, посветени на чешкия художник проф. Мърквичка, поета Кирил Христов, срещите с почитатели на нейната поезия и от представянето на поетеси като Мая Добрева, Цветанка Убинова, Соня Хай, поетите Симеон Панев, Николай Шопов, артиста Венелин Пехливанов, преводача Димитър Стефанов. Мария Генова е секретар на литературния салон „Кирил Христов”, създаден през 1992 г. в София от неговата внучка Невена Христова.
Подвластна на перото тя пише статии и рецензии за български и чужди автори. Редактор е на книги и стихосбирки за периода 1997-2005 г.: книги – „Процесът по убийството на Алеко Константинов” на Илия Стефанов, „Наивното изкуство в България” на Татяна Вучева; стихосбирки на поетите Цветанка Убинова, Мая Добрева, Борис Ляков.
През 1999 г. Мария Генова е наградена за цялостното й литературно творчество по случай 60 години юбилей с почетния медал на Съюза на независимите български писатели (СНБП) – „СНБП реверен”.
Годината 2014 свързва името на поетесата отново с достоен юбилей. Ние, нейните съграждани, сме щастливи да я поздравим и отбележим успехите й на преводач, редактор и творец. Благодарим на поетесата, че поднася чашата на познанието за толкова житейски събития, оставайки вярна на своето творческо “аз”. Помага ни да станем по-добри, да ценим красотата и любовта като висши човешки блага.
Личният фонд на Мария Генова се съхранява в Държавен архив – Пазарджик под №1343 и е дарение от поетесата. При обработката документалните материали са включени в два инвентарни описа , с крайни дати 1915-2008 г.
Искра Андонова, гл. експерт
Държавен архив - Пазарджик
| 
Лична снимка на М. Генова,
София, 1992 г.
Диплом за заслуга от Европейския културен център “Алдо Моро” на Мария Генова за присъдена европейска награда за поезия – VІІІ издание. Лече, Италия. |
