„Запиши че, днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята...”- така се обръща войводата Г. Бенковски към Захари Стоянов, когато Мария решава да тръгне с четата.

Мария Иванова Ангелова (с фамилия по първи съпруг- Сутич (Шутич) и презиме и фамилия по втори съпруг – Димитрова Овчарова) е родена в гр. Пазарджик. Назовавали са я освен с рожденото й име Мария, а също още и Йонка, Ньонка, Нонка, Нона. Родена е в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков. Майка й се е казвала Елена. Живеели са в махалата Вароша, в близост до църквата „Света Богородица”. Родителите й са имали само две деца. В детската си възраст, тя се учи в местното училище, където неин учител е Илия Икономов от Казанлък, завършил учението си в Русия.
За датата на нейното рождение в съхранените до днес документи намираме следната информация:
1. В семейните регистри на Община Пловдив, през 1926 г. е записано в том 35 на стр. 13775 че,  Нонка Димитрова Овчарова (Мария) „е родена на 25 .05 .1859 г., в гр. Татар Пазарджик”.
2. В смъртен акт № 1850, издаден на 14 декември 1932 г. и запазен в архива на Община –Пловдив, е записано че тя е родена в Татар Пазарджик и е „на възраст 75 години”. Това определя като нейна рождена година – 1857 г.
3. В своите „Записки по българските въстания” (изд. 1981г. стр. 342), Захари Стоянов определяйки възрастта на Мария пише: „млада жена на 17-18 години, родом от Т. Пазарджик.” Това негово изказване отнася рождената година на Мария към 1859 или 1858 г.
Съгласно посочените документи можем да приемем за сравнително достоверна рождена дата на Мария Сутич, датата 25.05.1859 г., тъй като тази дата се основава на документите с по-ранна дата, а и Захари Стоянов, до известна степен я потвърждава.
Като девойка Мария е взета от семейството на Георги  Консулов от Пазарджик и е отведена в Белово, за помощничка в домакинството на семейството. Братята Георги и Стефан Консулови са видни търговци и предприемачи от Пазарджик, а след Освобождението в 1878 г., Стефан Консулов е и кмет на града. Мария се омъжва за Иван Сутич (Шутич), далматинец от Дубровник (Хърватско), който през 1876 г. заедно с други далматинци работи в Белово по строежа на Барон -хиршовата железница. Мария и Иван живеят в Белово, където е създадена цяла колония от работници по железницата, от различни националности.
През Април 1876 г., в обиколките си из селата, Хвърковатата конна чета, водена от Георги Бенковски, посещава и Белово. След тържественото посрещане на четата пред къщата на свещ. Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет, Бенковски и по-първите лица са поканени в дома на Иван Сутич на закуска. Заедно с жена си Иван Сутич решава да тръгне с четата. Тогава Бенковски казва на Захари Стоянов: „Запиши че, днес на 27 априлий  с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името  ще остане записано в историята.”
Мария е единствената жена, която се включва в състава на  четата.  Ето как трогателно я описва Захари Стоянов, в моментите когато споделя участта на четниците в Тетевенския балкан:  “Героинята ни, госпожа Йонка, на която досега не се слушаше гласът, и на която бялото лице в разстояние на два дни беше заприличало на мъртвешко, като всяка къщовница жена, била си отделила настрани в дисагите още две-три пити хляб и до половин ока сирене за черни дни. Но сега, когато подир малко щяхме да имаме топъл хляб, тя намерила за излишно да носи сухите кори, които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка, като нафора.  Друга по-голяма добрина на госпожа Йонка й не трябва на  този свят...“.
При едно сражение при с. Липян, Тетевенско, Мария е заловена с част от българите, участници в четата и далматинците. Заедно с мъжа си, тя е откарана в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия. Арестуваните са подложени  на изпитания, подигравки и безброй унижения. Мария устоява и на опитите да я потурчат.
В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа й, Мария и Иван са освободени.
Наскоро след Освобождението в 1878 г., мъжът й умира и Мария остава вдовица. Останала без средства за живеене, в 1898 г., тя подава молба до Народното събрание да й бъде отпусната пенсия. Обаче молбата й както и на други участници във въстанието е отхвърлена. По – късно, след промяната на закона за поборниците й е отпусната малка поборническа пенсия.
През 1907 г. Мария се омъжва за Димитър Овчаров, който е бил началник на пощата в кв. „Кършияка” в Пловдив. Тя няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (роден на 17 март 1898 г.) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (родена на 26 август 1906 г.)
Борис завършва право и работи в Търговската камара в Пловдив. Със съпругата си Павлина (Паунка) имат дъщеря Недялка Борисова Овчарова (р.1940 г.), лекар по професия, доцент. Тя остава неомъжена.
Мара Овчарова завършва Селскостопанското училище в Пловдив. През 1940 г. се омъжва за Петко Георгиев Събев (1904-1988 г.) от Копривщица., който е учителствал в продължение на 24 години. Имат една дъщеря - Таня Петкова (р. 1941 г.)
Мария Сутич умира на 14 декември 1932 г., забравена от местните власти, споделила съдбата на Македонски и други Вазови герои и на още повече действителни герои.
През 2006 г. по инициатива на Регионален исторически музий-Пазарджик, нейн бюст-паметник, изработен от скулптора Спас Киричев, бе поставен в алеята на възрожденците в родния й град.

Пенка Николова –главен уредник
Регионален исторически музей-Пазарджик

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините