Тази вечер, от 17:30 ч. , в централната сграда на музея в Пазарджик ще бъде открита изложба , посветена на 135–годишнината от освобождението на Пазарджик от османско владичество. Изложбата предлага  нетрадиционен поглед към едно от най-значимите събития в националната ни история: Руско–турската освободителна война (1877/1878г.)
За първи път от фондовете на музея, пред посетители, се представят цветни литографии и печатни репродукции, изобразяващи моменти от пристигането на руските войски и водените от тях битки. Потърсихме инициаторът на идеята от архивите да се извадят цветните литографии – Пенка Николова (на снимката влява), главен уредник в Регионален исторически музей - Пазарджик:


Г-жо Николова, в тазгодишната изложба, посветена на Освобождението на Пазарджик, за пръв път музеят показва литографии. С какво са интересни тези документи? Какво посетителите ще видят изобразено на тях?

Известно е, че трудно се илюстрират военни събития, още по-трудно, когато те са отдалечени във времето на повече от век. Снимките от Руско-турската война 1877/1878г. са едни от първите военни фотографии изобщо. Това е началото на професията военен фоторепортер, която тогава все още не е съществувала. Тези хора са едни от първите, които слагат началото на професията, и от тази гледна точка снимките са изключително интересни. За периода на тази война обаче почти няма фотографии. Въпреки че фотографията в този период е била почти на 30 години. И затова всички останали илюстрации – литографии, печатни репродукции на гравюри, графики на чуждестранни военни кореспонденти предизвикват значителен интерес. От тази гледна точка съхранените във фонда на музея литографии, представляват изключително ценни експонати за всеки музеен специалист. Всички литографии, с които разполагаме са издадени в Москва, в хода на самата война или непосредствено след нейния край (1878-1880г.). Тематично литографиите представят различни моменти от войната. Илюстриран е момент от пребиваването на император Александър ІІ отвъд р. Дунав, документирани са образите на владетелите на европейските държави по време на войната, на генералите Гурко и Скобелев, на ген. адютант княз А.М.Дондуков-Корсаков, представят се върхови моменти от военните действия – героичната защита на връх Шипка, боевете при Стара Загора и Плевен, предаването на Осман паша при Плевен, сражението при Адрианопол (Одрин). Литографиите са цветни, с твърде реалистични и ярки образи, придружени с интересни обяснителни текстове, с размери около 40/50 см.. А идеята за използване на литографиите в изложбата беше хрумване, спонтанно. Обичам тези творчески моменти в работата си, когато търсиш варианти експонатите пазени във фонда на музея „да живнат” т.е. да ги представиш интересно на посетителите, да ги заинтригуваш не само да ги информираш, но и да им вдъхнеш самочувствие, защото са наследници на достойни предци, да предизвикаш у тях хубава емоция. Преди десетина години реставрирахме литографиите и си спомних как им се радвахме с колегите, когато ни ги върнаха от ателието за реставрация в София. Според специалисти, познавачи на този вид документи, запазените във фонда на музея литографии са рядко срещани. И аз се радвам че пазарджичани, а и гостите на нашия град, ще имат възможност да ги видят.

    Какви други оригинални документи показва изложбата?

Изложбата не е голяма в пространствено отношение. Съвсем съзнателно съм „избягала” от обемите. Разположена е във витража на втория етаж в централната сграда на музея, пред изложбената зала. И съвсем естествено е мястото й там, защото на същия етаж имаме постоянна експозиция с развита темата за войната, обновена с нови експонати през 2008г., а в самата изложбена зала колегите ми Марияна Диманова и Петко Кайкиев подредиха още преди Коледа изложба, която представя разнообразната ни колекция „Оръжие” от Праисторията до 50-те години на миналия век. Затова в изложбата за Освободителната война (1877/1878г.) няма оръжие, няма военни униформи, нито възстановки. Освен литографиите, разбира се, които ни пренасят по художествен начин в различни моменти от войната, в изложбата са експонирани оригинални фотографии и писма на руски офицери, писма, удостоверения, лична карта, възпоменателни отличия, на опълченци от Пазарджик. Един много интересен документ – диплом на Аргир Георгиев, опълченец от Пазарджик за обявяването му за почетен гражданин на Габрово през 1922г. В нашия град няма тези военни действия, каквито има при Плевен, Стара Загора и др. български селища. Нашият дял във войната, всъщност е безценното участие на съгражданите ни опълченци в отбраната на Шипка, Шейново, при Стара Загора. В руските служби като преводачи участват и Константин Величков, и Яков Матакиев. А Петър Мусевич е не само преводач, той е изпратен най-напред в щаба на княз Черкаски, имал е лични контакти с него, след това по препоръка на Иван С. Аксаков остава да работи в Червения кръст. Експонирани са и спомените на П. Мусевич, калиграфски изписани от неговия син - Александър. За първи път пред посетители показваме и документите на руския капитан Иван Александрович Василев – участник във войната, кавалер на ордените Св. Анна ІІІ ст. и Св. Станислав ІІІ ст., който за няколко месеца е бил зачислен към 22 Татар Пазарджишка дружина, след това към Източнорумелийската милиция (1880г.). Самостоятелна витрина е отделена на документите на първата градска управа, които представяме в оригинал за първи път. Това е първият протокол от избора на управата с участието на 93 души, и всеки от тях е положил своя подпис след като е гласувал тайно. Много интересен ръкопис (оригинал) е молбата от по-първите граждани на Пазарджик, изпратена до княз Николай Николаевич, да им се изпрати управител за въдворяване на ред в освободения град. Към тази тема е включен и ръкописа на словото на първия кмет на града Иван Чунчев по повод подписването на Санстефанския мирен договор.

    Докоснали сте се до ръкописи, разказващи за събитията от преди 135 години. Усеща ли се каква е била емоцията на хората тогава?

Да надникнеш в мислите, в най-съкровените кътчета на душата на един човек, който не е твой съвременник, да откриеш в личните му записки или предмети неговия характер, белезите на неговото време, е привилегия на професията ни. И определено, това е едно от нещата, които те задържат в гилдията. Ще отговоря на въпроса Ви с един цитат, който няма необходимост от коментар. Той е от обръщението на Иван Чунчев към избирателите по повод първите избори за градска управа на 21 януари 1878г. Ето го:

„...Трябва да изхвърлим всички низки лица, които до вчера не са знаели на коя народност принадлежат, а само един интерес ги тегли насам или нататък и които са продавали народността си, защото такива имат преди всекога своя интерес, а не народното добро, трябва такива [да са] вън от народните работи, защото техните мисли и желания са пропаст за народа. Трябва, братя, да изберем и поставим на работата си хора от същото тяло на народа, хора които да бъдат добри и твърде внимателни, хора, които да търсят своето щастие в щастието на народа. Може някои да помислят, че немаме такива хора, аз отговарям, колкото има засега. С добро и внимателното само нареждане на общите работи ще се покажем пред света, че сме достойни за това благодеяние. От доброто и сполучливото нареждане зависи добрият ред засега и доброто бъдеще на разстроения засега град. В противен случай, братя, ако изберем пак, мы ще станем за срам пред света и градът ни ще дойде в още по-голямо безредие, разстройство и пропаст и Бог знае още что!

Затова братя, като турите ръка на сърцето си и като размислите глубоко за всичко горе-казано, с най-голямо разсъждение, внимание и безпристрастие да изберете всякой от вас по десет души с тайно гласуване, които да поставите и упълномощите да вършат всичките граждански дела и нужди, и които хора да се закълнат пред всичкото събрание в името на Великаго Бога и в името на народа си, как ще работят за народа искрено, верно и точно. Нека Бог да проводи Духа Святого въз избирателите и въз избираемите. Амин.”

    Какво от духа на българина или по-скоро на пазарджиклията от това време ви е впечатлило най-много? 

Няма да забравя вълнението си, когато прочетох в кондиката на Дюлгерския еснаф следното: „На 1878 лето, януария, 2 – ден, понеделник, дойдоха руските войски в нашия град и ни освободиха от турското иго”. Написано с молив, на видно място, отделно от другите записи в кондиката, с несигурен почерк, но ясно отделени всяка дума. След това малко встрани добавено: „Да ся знае!”

Имах усещането за най - ясното послание към нас, към следващите поколения. Сякаш свидетелят ни заръчаше: ”И да се помни!”


На литографиите:

1.Епизоди от боевете край Плевен. Москва, март 1880г.

2.Негово импраторско величество Императорът със свитата си по време на пребиваването си отвъд Дунав. Москва, август 1879г.

3.Сражението при Адрианопол (Одрин). Москва, март, 1878г.

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините