СТАНОВИЩЕ по повод зачестилите случаи на закриване на институцията на обществения посредник в различни общини на Република България
В качеството си на почетен председател на Националното сдружение на местните обществени посредници в Република България, основател и дългогодишен председател на същото, както и в качеството си на член на Управителния съвет на Европейския омбудсман институт, изразявам личната си тревога и нарастващо безпокойство от поредицата случаи на закриване с лека ръка на създадена и функционираща институция на обществения посредник във вече няколко български общини – Силистра, Нова Загора, Борино, а такива наченки има и в общините Средец и Казанлък. Към момента обществен посредник има избран във водещи български общини в едни от най-големите области от страната, които обхващат с дейността си и контактуват с повече от една трета от населението на страната. Аргументите да се пристъпи към подобно действие в различните общини са различни – на места включително и лични, но в общи линии са налице опити за обезценяване на дейността и обезличаване на институцията на местно ниво. Едва ли тези, които лансират идеята за „излишния омбудсман” са информирани, че за омбудсман започва да се говори преди повече от 200 години, когато на 1 март 1810 година барон Ларс Август Маннерхайм става първия в света официално избран застъпник на граждански права. Едва ли и могат да бъдат изброени накратко предимствата, които правят институцията стабилна в страните, в които е въведена отдавна и където тя се е превърнала в традиционна форма, целяща повишаване на качеството на живот за гражданите, потребители на обществени услуги. В България местният омбудсман има сравнително кратка история – само от 2003 година насам.
За този период обаче може да се обобщи следното: създаването на институцията обществен посредник и дейността се приемат добре от гражданите. Необходимостта и важността от такъв посредник в диалога с институциите са осъзнати, защото не е тайна, че между гражданите и местната администрация отдавна съществува неприемливо висока степен на недоверие. И именно общественият посредник се утвърждава като връзката, която скъсява тази дистанция и балансира нещата. Дейността на институцията значително облекчава работата на общинската администрация, при това без общественият посредник да разполага с някакъв властови ресурс или с механизми за принудително съобразяване с него, а само и единствено със силата на морала, авторитета, познаването на проблемите на гражданите и пътищата за тяхното разрешаване, въз основа на правните предписания. Такава е и същинската мисия на институцията обществен посредник – посредничество за постигане на необходимото равновесие между правата на хората и администриране. Утвърждаването на институцията като необходима е в резултат на много усилия и определено е достижение на българското гражданско общество, развиващо се и като европейско такова. Приемана с непрекъснато увеличаващ се интерес и изключителна надежда от страна на гражданите и обществеността, дейността на обществения посредник в процеса на прилагане принципите на доброто и справедливото следва да бъде постоянно подобрявана, разширявана и още повече популяризирана. Полезна не само за гражданите, но и за всяка община, институцията има своето неизменно място в развитието на нашето демократично общество и неговото добро управление. А доброто управление не е дело само на управляващите – то е дело на обществото, включващо и управлявани, и управляващи.
7 декември 2012 г.град Пазарджик Иван Димитров
