Сигурно всеки е гледал филм, в който първите 10-тина минути са пълна мъгла. Сменят се някакви хора, сцени, места, събития, без каквато и да е връзка между тях. Все едно надничаш през отворените прозорчета на някой панелен блок - ту в едно, ту в друго. Това е модерен похват, който се използва и в литературата. Събитията често се представят едновременно - динамично, любопитно и доста абстрактно. Но полека-лека образите започват да се докосват, сближават, а накрая дори се оказват съдбоносно свързани.

По същия начин се случват нещата и в живота. Някой някъде нещо казал, на друго място нещо се случило, на трето пък хич нищо не се случило. Но иначе нещо ги свързва. И се пита какво? В същото време всеки живее в своето квадратче от пъзела, без дори да подозира или без да иска да знае (а иначе подозира), че е част от нещо по-голямо - план, постановка, замисъл, сценарий, матрица. И понеже много не обичаме да се замисляме над подобни загадки и главоблъсканици,

винаги се намира някой, който да ни ги обясни -най-често от телевизионния екран.
Експерти, управници, политици, интелектуалци и всякакви други деятели и активисти. Сега ще се опитам и аз най-нахално да вляза в тази роля. Но вие много не ми вярвайте! И не ме възприемайте чак толкова насериозно!

Представете си филм, който започва с речта на един британски премиер. Той гневно говори за промените, които трябва да се направят в социалната сфера, хитро източвана от хиляди емигранти. Следващата сцена показва как френската полиция погва от парковете на цветущите им градове румънски и български роми, в които те най-невинно са се заселили. В последващ кадър холандска евродепутатка в прав текст заявява, че България не е готова за Шенген. Нещо повече. Изобщо не е била готова за влизане в ЕС. На финала тя яхва велосипеда си (!) и го подкарва по красива велоалея, за каквито ние все още можем само да мечтаем.
Какво е общото между трите сцени.

Ясно какво: Писнало им е от нас и не ни искат.Дадоха ни шанс, но ние го пропиляхме.
Ще кажете, че твърде опростявам нещата. Аз пък мисля, че е точно обратното: политиците ги усложняват, а иначе те са си прости. И ако някой тук се напъне да ми извади статистики и цифри за усвоени милиони от европейските фондове, за успешни реформи, за повишени доходи на населението и километри новопостроени магистрали, аз пък ще му разкажа как живях през тези 20 години. Как се замогнах, пообиколих света (поне Европа), спокойно изучих децата си, смених 30-годишната си кола с 10-годишна, а възрастните хора в семейството ми заслужено се радват на спокойни старини без лишения. И като вляза в някой хипермаркет, изобщо не гледам цените - направо си взимам от рафтовете което ми е нужно (не че ми е нужно много) и го пускам в количката. Пълня я догоре. За Коледа! Да не говорим затова, че най-редовно ходя на козметик, фризьор и маникюр и поне три пъти в годината си купувам истински парфюм (не менте).

Вие пък да не вземете да ми повярвате!Просто така си пиша. Майтап да става!
Знам, че повечето граждани са като мен, а има и много, които са по-зле, така че сигурно хич не им е смешно. Но ако не можем поне отвреме-навреме да се пошегуваме със себе си, ще трябва да умрем от самосъжаление!
Но да се върнем към разхвърляните омагьосани картинки.
Ето ви още една по-трудничка - от Пазарджик. Първи кадър - общинските ни съветници гласуват голяма продажба. Втори кадър - общинските ни съветници гласуват втора голяма продажба. Трети кадър - общинските ни съветници гласуват трета голяма продажба. Вече няма значение на какво - нещо за повечко пари. Ще кажете: И кое тук е сложното? Картинката е ясна. Продават - запълват дупки в бюджета. Какво толкова! Защото има и продължение. Общинският ни съвет НЕ гласува промяна собствеността на Минералната баня. Първи път. Втори път. Трети път. Много пъти. И това вече хич не се вписва в картинката. Обаче! След година-две: Продадено! Ще кажете, ти пък откъде знаеш? Ами, погледнете пъзела. Останаха само няколко важни квадратчета, всичко останало е фон - небе, пеперудки, цветенца, пчелички. И си мисля! Защо, поне веднъж, вместо да чакаме Годо, не вземем като интелигентни и отговорни граждани да обсъдим какво точно ще построим като я катурнат бедната Баня.

Защото е ясно - няма да й се размине!Никой не може да спре нашия кмет.
 Като си науми нещо и става! Поне да му помогнем да насочи неизчерпаемата си енергия в най-вярната посока! И веднага се сещам за една идея, която ще споделя, макар и с неохота. На един мой приятел е. Пълен е с идеи! Та той казва така: Дето ще чакаме незнайно колко, докато се построи новата баня, и чак тогава да се продаде сегашната, пазарджиклии да вземат да покажат малко гражданска позиция, като в периода без баня, приемат за къпане в домовете си по едно ромско семейство. Така хем ще демонстрират съпричастност към общинската политика, хем ще допринесат за интеграцията на братята и сестри роми. На тези, които са роми, разбира се, защото наскоро разбрахме, че някои вече не били! Аз, обаче, не съм съгласна. Защо пък аз да ги къпя!? Да ги къпе, който взима решенията. Да, ама Общинският ни съвет бил колективен орган и не носел отговорност. Ами, да вземе вече да я носи! Някой да ни е питал дали искаме още един магазин в центъра на Пазарджик?! Няма и да ни пита. Затова аз бих попитала: Защо вместо него не си построим там нова Библиотека!

И тя да бъде най-голямата, красива и модернаобластна библиотека в цяла България!
В центъра на града, в паркова среда, подобно на Националната в София. Кметът така и така вече си говори на ушенце със силните на деня, все ще намери малко пари. Поне да се тръгне отнякъде! Естествено, скептиците ще кажат: И защото ни е, нали си имаме две: една стара (бивш Пионерски дом) и една нова (бъдещ Търговски център). За старата, бих ви попитала, уважаеми читатели, кога за последен път „отскочихте” дотам! Ама честно! А за новата ... хич нищо няма да питам, че накрая наистина ще ме бият. Не знам дали всеки град си има паметник на безхаберието на местното самоуправление, но Пазарджик си има! Ей я на - 30-годишната НСБ (Нова Сграда на Библиотеката). Чак ми се прииска да си направя партия с това име - НСБ (НоСимнаБой)!

Иначе, и аз много ги обичам ромите и мисля за новата им баня, ама повече обичам тези, които учат, работят, четат книги, плащат си сметките, спазват законите и прославят България с ум, интелект и върхови постижения.

Ще кажете: Рибата в морето, ти сложи тигана.
Да бе, размечтах се. Защото много ми се иска, скъпи съграждани, понякога да поглеждаме на света (и града) маааааалко по-отвисоко. Че то, пъзели много. А най-любопитният е този с паметниците. Ама тази тема вече не я подхващам за нищо не света. Тъкмо напиша нещо като: „Айде, стига с тия паметници!” и като че ли напук построят нов. Затова млъквам, влизам си в квадратчето и пускам резето. И да ми се е разсърдил някой, няма как да ме намери.

И докато доволно и щастливо си живуркам там, ще поглеждам отвреме-навреме през малкото си прозорче-кръгозорче, та да видя накъде върви светът. Нагоре или надолу, на запад или на изток, на зле или на свършек. Защото, както е казал любимият ни Мечо Пух:

Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

 



Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините