Днес се навършват 40 дни от внезапната кончина на известния поет и преводач от Пазарджик Димитрис Гомудис ,или както беше популярен с неговия псевдоним НИКОС .Той свързва живота си с Пазарджик от началото на 70-те години на 20век.Тук намира добри приятели ,земляци гърци и колеги литератори. Тук открива онази благот ворна литературна среда ,която му даде стимул и вдъхновение да твори…Затова и едни от най-добрите си стихове и преводи на поезия от гръцки ,руски и др.езици ,сътвори именно тук ,в нашия град Пазарджик !
НИКОС беше непоправим хуманист и оптимист .
Той много твореше .Има в архива си над 300 стихове на три езика ,плюс многото преводи … Но никога не искаше да издаде в книга прекрасните си стихове и все повтаряше ,че като“Големите” поети ще го признаят после ,след “краят”.И затова често метафорите и поетическите му образи са свързани с “рая”, с “древногръцките божества”, с …..
…Той обичаше земните наслади и с удоволствие всеки ден след училище отсядъше на терасата на сладкарница “Гергана”. Там му бе естествената литературна среда в кръга около Стоян Бакърджиевв ,или в т.н. културен център “Гергана” Именно с него той споделяше естетическите си възгледи и поетически вдъхновения…С патос говоре ше и за Ренесанса ,за Руската класическа литература и разбира се за Древногръцката поезия . Именно с тези качества и с“Байроновата” му осанка го помнят литературните среди в Пазарджик . Като “Стария грък” ,както обичаше да се нарича след чаша-две червено вино, ще го помним и ние ,близките му приятели и все ще рецитираме неговите рими … В Солун ,където живя и твори над 10 г., също го приеха в техния Съюз на свободни те писатели ,но той никога не парадираше с това ! За него изкуството трябваше да бъде истинско ,създадено от съзерцанието на живота и преживяванията на твореца… И иска ше да бъде прието като изкуство от хората ,които умеят да съпреживяват и имат по-високи естетически и литературни критерии. Затова и обичаше да подарява свойте стихове на хората ,които уважаваше и обичаше . Публикуваше рядко и то в специализираните литературни издания в България и Гърция . ..
ДИМИТЪР ДАМЯНОВ - Пазарджик Предлагам две стихотворения от личния си архив !
* * *
Ще прочета, ще чуя новини - убити, изгорени…
След Пърл Харбър, Дрезден, Виетнам, Белград.
След Хирошима, днес горят Багдад,
Където улиците ще са пълни с обгорели.
И същевременно ще се раздават някакви награди.
Палячовци, които лъжат на екрата.
Които не показват атомните клади.
Аз много тъжен в стаята си ще остана.
И от погнуса сигурно ще се напия,
Припомняйки си лицемерите със папионки,
Лакирано - фризираните куклички - пионки,
Маймуните, които върху сцената ще вият.
Пред мен ще маршируват изгорелите деца,
Осакатените и обезобразени инвалиди,
Със гръб към преоблечени във фракове маймуноиди,
Ще гледам пълните със страх уплашени лица.
Да, знам - не мога нищо да направя,
Четейки този стих над мен ще се надсмиват.
Когато почнат също нас да ни убиват,
Ще ги заплюя. И безразличен за разстрел ще се изправя.
Димитрис Никос Гомудис
23.03.2003
ВАПЦАРОВ
По тебе стреляха. И стрелят още.
Но към предателите си остана безразличен.
Със всеки ден изправяш се по - мощен,
Получил в час по мъжество отличен!
Ти цял живот вървеше към едно стрелбище.
И не получи никакви награди.
Бездарници те чакаха в засади.
А ти до край остана с унизени, мачкани и нищи.
И никога от твоето стрелбище не избяга,
Когато бягаха възторжено в захлас.
Безстрашно истината каза ти. На глас.
Псевдопоетите и днес с любовниците лягат.
За всяка твоя честна, неподкупна дума,
Ти знаеше от подлеците ще получиш.
Застана безразличен към куршума.
Към него цял живот вървя. И те улучи.
Разстрел. От наказателната рота.
Завариха те не заспал на своя пост.
Малцина там стоят. Нарича се Голгота.
Разстрел. На тридесет и три. Като Христос!
Димитрис Никос Гомудис
27.08.2007
Пазарджик
