Изтъкнатият политик и държавник Михаил Такев е роден на 4 март 1864 г. в Пещера. Учи в родния си град, после в Пловдивското класно училище. През 1882 г. постъпва във Военното училище в София. Участва като доброволец в Сръбско-българската война в състава на 7–ми Преславски полк. Награден е за проявена храброст в сраженията при Сливница и Пирот. На 9 август е детрониран княз Батенберг и Военното училище участва в преврата. Михаил Такев като старши на юнкерския конвой съпровожда княза до  гр. Рени. За тези деяния е разжалван и лежи за кратко време в затвор, а после е изпратен в 3-ти конен полк. Една година по-късно е произведен в чин подпоручик и назначен в 3-ти артилерийски полк.

     През 1890 г. е уволнен от войската, поради лъжливо обвинение за съучастие в заговора на майор  К. Паница. Същата година заминава за Франция да следва право. Поддържан финансово от своите другари Георги Шишков, Божко Икономов и Ангел Гешев за две години завършва образованието си и се завръща в България. През 1892 г. става адвокат в Пазарджик, а веднага след това и председател на Адвокатската колегия в града.

Неговата кариера е последователна и добре премерена. Интелигентността и здравият му разум се оказват негови добри помощници. Когато на 11 септември 1894 г. се провеждат избори, Михаил Такев  е избран за народен представител. От тогава до смъртта му, цели 25 години, той е депутат в Народното събрание. Кандидатира се почти винаги в Пещерска околия от името на Демократическата партия.
  

 На 11 май 1897 г., на празника на Светите братя Кирил и Методий, край с. Радилово е застрелян  Алеко Константинов. Оказва се, че убийството е грешка. Стреляно е по друг пътник във файтона – Михаил Такев.

За първи път Михаил Такев става министър на вътрешните работи в правителството на лидера на Демократическата партия Александър Малинов през 1908 г. (16 ян.  1908 - 5 септ. 1910 г.). От 5 септ. 1910 г. до 16 март 1911 г. е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Исторически важното и значимо събитие по време на това правителство е обявяването на Независимостта на България на 22 септ. 1908 г.

Михаил Такев с Пещерската организация на           Демократическата партия. 1901 г.

    
          По време на Балканската и Първата световна война Михаил Такев за кратко време е на фронта като доброволец.
 Когато правителството на В. Радославов и цар Фердинанд ориентират България  към Тройния съюз, Михаил Такев се противопоставя на тези намерения в печата  и в Народното събрание. Като министър на вътрешните работи (21 апр. – 28 ноем. 1918 г.) на него се пада неблагоприятната задача през септември 1918 г. да спира разбунтувалите се войници. Във Владайското дефиле се пролива излишно българска кръв.
В началото на 1920 г. са насрочени избори за окръжни съветници. Михаил Такев заминава на обиколка в селата от Пещерска околия. Като истински демократ Такев знае смисъла и значението на държавните институции. Бори се за тях и ги уважава. Всичко това личи в думите му: «В Народното събрание депутатът трябва да бъде винаги на своя пост и много бдителен към всичко, особено когато се счита, че заседанието е безинтересно. Точно тогава могат да се издебнат моменти, да се прокарат контрабанда, пагубни за държавата закони. На който му тежи държавната работа и гледа заплатата само, да си седи дома. Така ползата ще бъде по-голяма за България.»
«Народният депутатин трябва да ходи, да обикаля, да знае какво искат от него и те да знаят какво той представлява. Не ме е срам да ходя из народа, той трябва наистина да види кой го управлява.»
Вечерта, на 24 януари, провежда събрание в Пещера. След излизане от събранието е прострелян. Поредното политическо убийство в нашата история. Убиецът е анархистът Георги Донски. Този път куршумът уцелва Михаил Такев за разлика от 1897 г.
   

 

Простреляният Михаил Такев в Пещера, 25 ян. 1920 г.   	Погребението на Михаил Такев в Пещера. Присъстват Александър Малинов, Андрей Ляпчев, д-р Петър Кьосеиванов, 26 ян. 1920 г. 

Дали убийството ще бъде обяснено с особения манталитет на българина, който трудно понася някой да е по-добър, по-умен, по-знаещ от другия, или с исторически обосновани национални черти, е голяма тема, но е факт, който не бива да бъде пренебрегван.
 Вечерта на 24 ян. 1920 г. Михаил Такев завършва речта си на предизборното събрание с думите: “Всичко загива и се забравя, само браздата, оставена в обществената нива, със служене честно народу, не се изтрива”.
     

Нонка Нейчева
Държавен архив  - Пазарджик


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините